Определение №60429/05.07.2021 по дело №1398/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 1398/2020 г., стр. 4/4

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    № 60429

    София,05.07.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

    Председател: Елеонора Чаначева

    Членове: Росица Божилова

    Васил Христакиев

    разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1398 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца С. А. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е отхвърлил за разликата над 17500 лв. до присъдения от първата инстанция размер от 31500 лв. предявения от жалбоподателя срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

    Ответникът оспорва жалбата.

    По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

    Произнасяйки се по частична жалба на ответника, въззивният съд е приел за справедлив размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди сумата 25000 лв. Съобразил е вида на настъпилите травматични увреждания, а именно разкъсно-контузна рана на носа, навяхване на лявата лакътна става и закрита фрактура на външния глезен, както и проведеното лечение, изразяващо се в зашиване на раната на носа, гипсова имобилизация на левия лакът и оперативно поставяне на имплант - заключваща плака на фрактурата на глезена. Отчел е, че общият възстановителен период е бил обичайният - до четири месеца с по-интензивни болки през първия месец, при липса на евентуални усложнения или остатъчни неблагоприятни последици. Съобразявайки експертното заключение, съдът не е възприел показанията на разпитания свидетел относно заявеното, че ищецът е ползвал патерици година след инцидента. Съобразил е допълнително сравнително недългия - около 3 месеца - период на затруднения в битовото обслужване на ищеца, възрастта на същия и икономическите условия в страната към датата на произшествието.

    Във връзка предявеното от ответника възражение за съпричиняване на уврежданията поради това, че ищецът като пътник в автомобила не е бил с поставен предпазен колан, съдът е приел за доказано това обстоятелство, както и че при правилно поставен предпазен колан не биха настъпили две от трите получени травми (раната на носа и навяхването на лакътя), а третата травма (фрактура на глезена) би била с по-малка тежест. Тези си изводи съдът е основал на неоспореното заключение на медицинската експертиза и въз основа на тях е приел, че приносът на пострадалия за настъпване на уврежданията е в размер на 30 %.

    Допускане на касационно обжалване се обосновава с четири въпроса, първите два от които следва да бъдат обобщени във въпроса относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

    По този въпрос не се обосновава наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложените доводи се свежда до това, че въззивният съд се е задоволил да посочи, че възстановителният процес е приключил в рамките на медицинските стандарти, без да изясни и начина на неговото протичане с оглед особеностите на конкретния случай, не е отчел, че с оглед вида и тежестта на травматичните увреждания ищецът не е бил в състояние самостоятелно да извършва ежедневните си дейности, като извън вниманието на съда освен болките и неудобствата са останали и негативните психически преживявания, включително тези, предизвикани от зависимостта от помощта на трети лица в елементарните ежедневни дейности. Поддържа се също, че съдът не е отчел и бъдещите неимуществени вреди при предстоящата операция по изваждане на имплантираната остеосинтеза, както и че макар и да е посочил, че съобразява икономическото положение в страната към момента на произшествието, е повече от очевидно, че приетото обезщетение е несъразмерно на нормативните граници на отговорността на застрахователите по § 27, ал. 1 КЗ.

    Независимо от цитираната в изложението практика, изложените доводи в действителност се свеждат не до противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, а до оплаквания за неправилност на дадената от въззивния

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари