Определение №60424/13.07.2021 по дело №2018/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60424

    Гр. София, 13.07.2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на 09.06.2021 г. в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

    ПЕТЯ ХОРОЗОВА

    Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 2018/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

    Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 63/09.06.2020 г. по в.гр.д. № 26/2020 г. по описа на ОС – Търговище, с което е потвърдено решение № 666 от 17.10.2019 г. по гр.д. № 881/2019 г. по описа на РС – Търговище, за осъждане на касаторката да заплати на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК[ЕИК] следните суми: 5 023.54 лв. – непогасено парично задължение от 50-та до 96-та вноска /за периода от 12.06.2014 г. до 12.04.2018 г./ по договор за кредит за текущо потребление от 12.10.2010 г.; както и съответните договорна и наказателна лихва за посочения период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2019 г. до окончателното й погасяване.

    В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяването му. Оспорва се признатата от съда материалноправна легитимация на ищеца – цесионер, както и правилността на направения извод, че вземанията за присъдените вноски не са погасени по давност. По подробно изложени съображения в тази връзка се моли за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски.

    В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.

    Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ГПК оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като излага подробни доводи за неговата неоснователност, както и за неоснователността на жалбата по същество. Претендира разноски.

    За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:

    Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.283 ГПК и атакуваният акт подлежи на касационен контрол, с оглед разпоредбата на чл.113, изр. последно от ГПК, поради което е допустима.

    С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл съобразно чл.269 ГПК, като е изложил мотиви в следния смисъл:

    По възражението за изтекла погасителна давност, съставът на въззивния съд не е възприел доводите на ответницата за наличие на предсрочна изискуемост на кредита, от настъпването на която да тече давността. Посочил е, че по делото липсват данни такава изискуемост да е била надлежно обявена от праводателя на ищеца /БАНКА ДСК ЕАД/ в по-ранен етап от датата на настъпване на крайния падеж на задължението, поради което давността, съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД, е започнала да тече от този момент /12.04.2018 г./ и е била съответно прекъсната с депозирането на исковата молба на 21.05.2019 г.

    По спора за легитимацията на кредитора – цесионер съставът на въззивния съд е приел, че ответницата е уведомена за прехвърлянето на вземането с връчването на исковата молба и приложенията към нея - договор за цесия, уведомително писмо по чл.99 ал.3 ЗЗД и пълномощно от цедента за цесионера, което представлява факт, подлежащ на съобразяване, съгласно чл.235 ал.3 ГПК. Изводите си въззивният съд е подкрепил с конкретна трайна практика на ВКС по чл.290 ГПК. Освен това е посочил, че съобщаването на цесията би имало значение само в случай, че длъжникът е изпълнил към цедента, а изпълнението се търси от цесионера, респ. същото е ирелевантно за разрешаването на спора.

    Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, по следните съображения:

    В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са формулирани правни въпроси /съгласно задължителните указания в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари