Определение №60423/13.07.2021 по дело №2114/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    16

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60423

    гр. София, 13.07.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

    ГАЛИНА ИВАНОВА

    при участието на секретаря

    като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2114 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 от ГПК.

    „Уинд парк Каварна уест“ ЕООД обжалва решение № 111 от 08.06.2020 г. по в.т.д. 128/20 г., Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено изцяло решение № 963 от 05.11.2019 г. по т.д. 799/18 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ТО, с което решение са отхвърлени предявените от „Уинд парк Каварна уест“ ЕООД искове за осъждане на „Енерго про продажби“ АД да заплати сумата от 48 527,35 лв с ДДС, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник ВяЕЦ „Г-1, Г-2“, произведена през м. септември 2015 г., обективирана по силата на Договор за изкупуване 56/20.6.2008 г. и за сумата 12 242,90 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.2015 г. до 30.5.2018 г. ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 31, ал.1 и 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД.

    Излага съображения, че решението е вероятно недопустимо, тъй като имало основание за спиране на производството по делото на основание чл. 229, т. 4 от ГПК, поради наличие на преюдициален спор – административно дело по обжалване на решение на КЕВР за определяне нетно специфично производство на електроенергия (НПСЕ) в процесния период. Излага подробни съображения, че решението съдържа правни изводи, въз основа на Решение СП-5, невлязло в сила, обжалвано пред ВАС. Подробно се мотивира с тълкуването на ВКС, извършено с Тълкувателно решение 1/2017 г. по тълк.д.1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Решението игнорирало факта, че т.1.7 от Решение СП-1 е отменена с решение на ВАС по адм.д. 5284/18 г.

    Освен това сочи основание за отмяна на решението съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК - противоречие с материалния закон – чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ вр. § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕВИ. Въззивният съд неправилно бил анализирал ефекта на измененията на ЗЕВИ от м. юли 2015 г. върху механизма на заплащане на производители от ВяЕЦ. С измененията на ЗЕВИ ДВ бр. 56/2015 г. в сила от 24.7.2015 г., според касатора са ограничени количествата електрическа енергия, които да се изкупуват до размера на НСПЕ, както е определено последователно в решение СП 1 и решение № СП-5и че е приложима цената само по т. 8 от Решение Ц 10/2011 г. на КЕВР, без да се анализират отношенията преди изменението на ЗЕВИ. Освен това не били предвидени каквито и да било нови пазарни механизми или нова регламентация на пазара, още по-малко преуредени съществуващите договори и пазарни практики. Двете преференциални цени, определени в т. 8 и т. 9 на решение Ц-10, при работа до и над 2 250 часа на година, оставали непроменени и се прилагали, както били се прилагали преди измененията на ЗЕВИ, като единствените промени, въведени с измененията на ЗЕВИ , били максималните количества електрическа енергия, които следва да бъдат изкупени по преференциални цени съгласно Решение Ц-10.

    Излага съображения, че въззивниият съд не бил изложил мотиви относно т.1.8 от решение Ц 10, съответно решение СП 5 в отношенията между страните. Не било посочено кои са точките от СП 1, приложими към ВяЕЦ на касационния жалбоподател. Съдът не бил отчел, че между страните продължават да действат договорите между тях, както и всички други практики между страните.

    Освен това сочи, че с чл. 35, ал. 17 от Директива 2009/72/ЕО на ЕП и на Съвета от 13.7.2009 г. били му предоставени права, които нямало да могат да бъдат защитени, тъй като ще бъде

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари