Определение №60419/12.07.2021 по дело №2010/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60419

    гр. София, 12.07.2021 год.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    АННА БАЕВА

    изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2010 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г., представляван от адв. Т. Г., срещу решение № 11624 от 21.07.2020г. по гр.д. № 4499/2019г. на САС, 10 състав, с което, след отмяна на решение от 26.04.2019г. по гр.д. № 4178/2018г. на СГС, ГО, 2 състав в обжалваната част, е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК „Лев Инс” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 19 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.08.2017г.

    Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че при определяне на размера на обезщетението въззивният съд не е взел предвид всички обстоятелства, относими към възприетите от практиката на ВКС критерии за справедливост, като е изключил от преценката си размера на застрахователните лимити, обосновал е решението си само с броя минимални и средни работни заплати към момента на деликта, не е направил преценка на другите обстоятелства – инфлационните процеси в страната, нарастване на цените и др., не е направил преценка на другите обстоятелства относно претърпените вреди, както и не е основал преценката си на решения на по-високостепенни съдилища. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:

    1. Следва ли решаващият състав при преценката на размера на обезщетение по справедливост за претърпени неимуществени вреди при прилагането на нормата на чл.52 ЗЗД да изключи напълно лимитите на застрахователни покрития като ориентир за отчитане на конкретните обществено-икономически условия в страната към настъпване на застрахователното събитие? Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 34 от 27.03.2020г. по т.д. № 1169/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 243 от 03.05.2018г. по т.д. № 198/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 248 от 02.08.3018г. по т.д. № 1565/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 97 от 13.11.2017г. по гр.д. № 60239/2016г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 73 от 27.05.2014г. по т.д. № 3343/2013г. на ВКС, решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС.

    2. Следва ли решаващият състав при определянето на размера на обезщетение по справедливост за претърпени неимуществени вреди при прилагане на нормата на чл.52 ЗЗД да направи преценка само и единствено на броя на минималните работни заплати /респ. средните работни заплати/ към момента на настъпване на ПТП? Касаторът се позовава на противоречие с решение № 243 от 03.05.2018г. по т.д. № 198/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., ППВС №4/1968г., решение № 227 от 12.03.2018г. по т.д. № 135/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 278 от 14.12.2018г. по т.д. № 2347/2017г. на ВКС, ТК, II т.о.

    Ответникът ЗК „Лев Инс” АД оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като сочи, че при произнасянето си въззивният съд е разгледал всички приети по делото доказателства и установени обстоятелства, които са от значение за постановяване на решението. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

    Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

    Въззивният съд е приел за безспорно, че на 15.08.2017г. е настъпило описаното

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари