Определение №60418/12.07.2021 по дело №2220/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    2

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60418

    София 12.07. 2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

    ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

    Евгений Стайков

    изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2220/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Булкарго“ ООД – [населено място], срещу решение №165 от 30.07.2020г., постановено по в.т.д.145/2020г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №915 от 28.12.2017г. по т.д.№323/2017г. на Варненски окръжен съд.

    В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска на „Булкарго“ ООД против ЕТ „Гея 99 –Йовка Йорданова“ с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за сумата 30 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, както и за сумата 8 247.87лв. – обезщетение за забава за периода от 30.06.2014г. до 15.03.2017г., е неправилно поради съществено нарушение процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният състав не се е произнесъл по всички оплаквания в жалбата и в частност по възражението, че процесното плащане не представлява авансово плащане, както и че първата инстанция не е взела предвид практиката на Съда на Европейския съюз, според която за успешното провеждане на претенцията за неоснователно обогатяване, не е необходимо виновно поведение на ответника. Твърди се, че в обжалваното решение съдът не се е произнесъл по действието на договора към настоящия момент. Отделно се сочи, че в нарушение на процесуалните правила въззивният състав не е обсъдил всички доказателства по делото като е преиначил свидетелските показания и е игнорирал част от тях. Според касатора съдът не е извършил преценка относно наличието на уговореното прекратително условие и сбъдването му по правилата на логиката, отчитайки интереса на страните в предметната рамка на сключения договор, като в тази връзка се оспорва обосноваността на изводите на съда, че не е доказано наличието на прекратително условие, както и че същото не се е сбъднало. Излагат се доводи в подкрепа на исковата претенция и доводи за неоснователност на направеното от ответника възражение за прихващане. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване изцяло на предявените искове по реда на чл.295, ал.1 ГПК с присъждане на направените от касатора разноски по делото.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване като са формулирани следните правни въпроси:

    1. „За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички оплаквания (възражения), посочени във въззивната жалба.?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №271/15.10.2013г. по гр.д.№1403/2012г. на ВКС, ІV г.о. и решение №144/22.11.2019г. по т.д. №2579/2018г. на ВКС, ІІ т.о.,;

    2. „За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните, поотделно и в тяхната взаимовръзка, без да преиначава свидетелските показания и да обсъжда избирателно само част от тях, като игнорира част, касаеща релевантни за спора факти?“ . Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с формираната практика с решение №69/09.07.2014г. по гр.д.№1582/2014г. на ВКС, ІV г.о.;

    3. „За задължението на съда да извърши преценка относно наличието на уговорено прекратително условия и сбъдването му по правилата на логиката, като съпостави поведението на страната и закономерния ход на събитията, отчитайки интереса на страните в предметната рамка на сключения договор?“. Според касатора въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №161/19.07.2018г. по т.д. №1561/2017г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №7/19.04.2017г. по т.д.№53312/2015г. на ВКС, І г.о.

    В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ЕТ „Гея 99 –Йовка Йорданова“ – [населено място], в който се

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари