Определение №60417/29.06.2021 по дело №1229/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 1229/2020 г., стр. 2/2

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    № 60417

    С., 29.06.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

    Председател: Елеонора Чаначева

    Членове: Росица Божилова

    Васил Христакиев

    разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1229 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по жалба на ищците Н. В., П. В.-С. и С. Г. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

    Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД оспорва жалбата.

    По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

    Произнасяйки се по жалби на всички страни, въззивният съд е намерил за частично основателни разглежданите искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на застрахователни обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на Й. В., съпруг на първата ищца и баща на втората и третата, при пътно-транспортно произшествие на 23.10.2015 г.

    Съдът е приел за справедливи по смисъла на чл. 52 ЗЗД размери на обезщетенията от 140 000 лв. за съпругата и по 110 000 лв. за децата, поради което и съобразявайки доброволно заплатените от ответника обезщетения е намерил исковете за основателни до размер на 40 000 лв. за съпругата и по 30 000 лв. за децата.

    Решаващите си изводи относно размера на обезщетенията съобразно чл. 52 ЗЗД въззивният съд е основал на приетите за установени обстоятелства, а именно внезапното настъпване на смъртта на пострадалия, степента и продължителността на емоционалните страдания на ищците, установени въз основа на показанията на разпитаните свидетели. Съобразил е по-лекото за дъщерите преживяване на загубата на родителя с оглед създадените от тях семейства, респ. по-голяма интензивност и продължителност на страданията за съпругата, останала сама, лишена от ежедневно присъствие и подкрепа.

    Допускане на касационно обжалване се обосновава с три въпроса, които се свеждат до приложението на критериите за справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

    Поддържа се, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика – ППВС № 4/68 – като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

    Конкретно се поддържа, че въззивният съд не е направил дължимия анализ за наличието или отсъствието на всеки един от критериите и как това се отразява на точния размер на обезщетението, не е обсъдил задължителния критерий за лимита на застрахователните обезщетения към процесния период, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, нито честотата на контактите между пострадалия и всеки от ищците. Поддържа се също, че приетите за справедливи размери не съответстват на съдебната практика по сходни случаи, доколкото са по-близо до долната граница на присъдените за такива случаи обезщетения.

    Касационно обжалване не следва да се допуска. Представеното изложение не обосновава наличие на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед твърдяното противоречие с постановките на ППВС № 4/68. Изтъкнатите от жалбоподателите обстоятелства и критерии са съобразени от въззивния съд, а изложените доводи в действителност са оплаквания за неправилност на дадената от съда оценка на конкретните обстоятелства с оглед определянето на справедливия размер на обезщетенията. Като въпрос по правилността на решението обаче това остава извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

    По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Независимо от направеното искане, на ответника разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК не се дължат поради липсата на доказателства за такива, а искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК не е направено.

    С тези мотиви съдът

    ОПРЕДЕЛИ:

    Не допуска касационно обжалване на решение № 399/13.02.2020 г. по гр. д. № 2772/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.

    Определението не подлежи на обжалване.

    Председател: Членове:


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари