Определение №60416/29.06.2021 по дело №877/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    № 60416

    София, 29.06.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

    Председател: Елеонора Чаначева

    Членове: Росица Божилова

    Васил Христакиев

    разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 877 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗК „Уника“ АД срещу въззивно решение на Великотърновски апелативен съд относно уважената част от предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).

    Ищецът оспорва жалбата.

    По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

    Произнасяйки се по жалби и на двете страни, въззивният съд е намерил предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за частично основателен – до размер на 45 000 лв. Наред с останалите съображения съдът е намерил за неоснователно възражението на ответника, че съгласно § 96 ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) и доколкото ищцата е лице извън кръга на тези по чл. 493а, ал. 3 КЗ (сестра на починалото при ПТП лице) лимитът на обезщетението, в случай, че такова се дължи, е до 5000 лв., каквато сума е била изплатена от ответника на ищеца.

    Извода си за неоснователност на това възражение въззивният съд е обосновал със съображенията, че съобразно момента на сключване на застрахователния договор (29.10.2012 г.) произтеклите от него задължения се уреждат по правилата на част IV от отменения Кодекс за застраховането, поради което § 96 ЗИДКЗ не намира приложение в конкретния случай.

    Допускане на касационно обжалване се обосновава с произнасяне на въззивния съд по въпросите:

    - намира ли приложение § 96, ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2 ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) във връзка с чл. 493, ал. 4 КЗ, с който се определя обезщетение в размер до 5000 лв., за застрахователни договори и събития, настъпили при действието на отменения Кодекс за застраховането, но предявени след 21.06.2018 г., иВърховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 877/2020 г., стр. 3/3

    - урежда ли процесуалната норма на § 96 ЗИДКЗ във връзка с ал. 1 и ал. 2 и чл. 493а, ал. 4 КЗ с обратна сила заварените до влизане в сила на чл. 493а КЗ случаи, касаещи предявени искове за неимуществени вреди от лицата по чл. 493а, ал. 4, за периода 21.06.2018 г. - 07.12.2018 г., както и за периода от 07.12.2018 г. до влизане в сила на наредбата по чл. 493а, ал. 2 КЗ.

    Поддържат се основания по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

    Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

    В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Следва също да се отчете и пълната липса в изложението на конкретни доводи за обосноваване на очевидна неправилност, извън позоваването на правното основание чл. 280, ал. 2, пр. последно ГПК.

    Не

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари