Определение №60416/12.07.2021 по дело №2370/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    2

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60416

    София,12.07. 2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

    ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

    Евгений Стайков

    изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2370/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД срещу решение №224 от 29.07.2020г., постановено по в.т.д. №200/2020г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта му, с която (след частична отмяна на решение №171/28.11.2019г. по т.д.№89/2019г. на Пазарджишки ОС), застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца А. Г. М. допълнително сумата от 15 000лв. (разликата от 25 000лв. до 40 000лв.) – обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на заболяването, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2017г., както и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на заболяването в размер на 25 000лв., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2017г.

    В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Твърди се, че апелативният състав е допуснал нарушение на задължението при формиране на вътрешното убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила. Според касатора съдът не е обсъдил част от доказателствата съобразно наведените от страните доводи и възражения и е допуснал превратно тълкуване на друга част от доказателствата. Излагат се доводи, че ищецът не е доказал наличието на претърпени неимуществени вреди в резултат на ексцес по смисъла на чл.51, ал.3 ЗЗД. При условията на евентуалност се поддържа неправилност на решението поради неотчетено съпричиняване на вредоносния резултат по чл.51, ал.2 ЗЗД, респ. поради завишен размер на присъденото обезщетение с оглед критериите по чл.52 ЗЗД. Претендира се отмяна на въззивното решение, отхвърляне изцяло на предявения иск и присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване като са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са обусловили решаващите изводи на съда и че са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и с посочената в изложението практика на ВКС:

    1.„Съдът длъжен ли е в мотивите на въззивното решение за отрази ясно, убедително и безпротиворечиво преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните? При осъществяване на тази своя решаваща дейност съдът следва ли да спазва правилата на формалната и правна логика, т.е. фактическите му констатации и правните му изводи да бъдат обосновани? За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва ли да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №98/12.07.2017г. по гр.д.№3971/2016г., ІІІ г.о. и решение №13/02.02.2016г. по гр.д.№4287/2013г. ІV г.о.

    2. „Длъжна ли е въззивната инстанция да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени във въззивната жалба и отговора на насрещната въззивна жалба?“. Според касатора въпросът е решен в противоречие с решение №57/02.03.2011г. по гр.д.№1416/201г. на ВКС, ІІІ г.о.

    3. „Има ли доказателствено значение процесуалното поведение на страната при условията на чл.161 ГПК и основание ли е то съдът да приеме недоказания факт за съществуващ?“. Твърди се противоречие с постановките в решение №195/29.06.2016г. по гр.д.№665/2016г. на ВКС, ІV г.о.

    4. „Кои са критериите за установяване на основателността на претенцията по чл.51, ал.3 ЗЗД? Необходимо ли е да е настъпила съществена промяна в състоянието на пострадалия – такава, каквато в решението по първия иск съдът не е могъл да предвиди и обоснове?. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение №262/28.01.2020г. по гр.д.№1413/2019г. на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари