Определение №60415/28.06.2021 по дело №1220/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    6

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60415

    гр. София, 28.06.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари и две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

    ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1220 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу решение № 81/04.03.2020 г. по в. т. д. № 565/2019 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 319/14.06.2019 г. по т. д. № 531/2018 г. на Окръжен съд Пловдив за отхвърляне на предявените от дружеството срещу „Балнеоложки комплекс – Хисар“ АД иск по чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 286 ЗЗД за присъждане на сума в размер 95 757, 79 лв. – сбор от частично неплатени задължения за предоставена услуга пречистване на отпадъчни води за период 12.06.2015 г. – 28.05.2018 г. и иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сума в размер 13 088 лв. - мораторна лихва върху главницата за период 31.08.2015 г. – 31.05.2018 г.

    В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила и на материалния закон – Директива 91/271/ЕИО, Регламент № 1137/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета и Наредба № 7/2000 г. относно легалната дефиниция на понятието „промишлени отпадъчни води“, както и е постановил необосновано решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради неговата очевидна неправилност, тъй като съдът не е отчел разликата в дефиницията на „битови отпадъчни води“ и „производствени отпадъчни води“, както и между дефинициите, използвани в §1, т. 1 от Наредба 7/2000 г. и чл. 2, § 3 от Директива 91/271/ЕИО. Наред с това е посочено, че решението следва да бъде допуснато до касационен контрол с цел точно прилагане на закона и развитие на правото, тъй като Наредба № 7/2000 г. е акт, приет преди повече от петнадесет години без да е изменян въобще. В същото време страната ни като член на ЕС следва да се счита обвързана от нормативните актове с наднационално значение, които подлежат на пряко приложение. Предвид факта, че е налице празнота в правните норми, регулиращи начина за тарифиране на отпадъчните води, изпускани от обектите на икономическите оператори, според касатора е налице материалноправен въпрос, неуреден от законодателството, който е от значение за правилното прилагане на закона и развитие на правото. При обосноваване на достъпа до касация е заявен и довод, че с решение на КЕВР № Ж – 105/17.12.2015 г. е определено хотелите да формират отпадъчни води, които попадат в категорията „промишлени отпадъчни води“. Соченото решение е минало инстанционна проверка от ВАС и представлява стабилен административен акт.

    От касатора е формулирано искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова, с което предявените искове да бъдат уважени, евентуално делото да бъде върнато на предходната инстанция за разглеждане от друг състав.

    От ответника по касация е подаден отговор на касационната жалба, с който се изразява становище за неоснователност на въведените от касатора оплаквания срещу правилността на въззивното решение. Формулирано е искане да потвърждаването му.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

    Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е анализирал тезата на ищеца, че ответникът като субект, стопанисващ хотел, следва да бъде третиран като потребител, чиито отпадъчни

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари