Определение №60413/06.07.2021 по дело №2297/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    2

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60413

    София, 06.07. 2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

    ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

    Евгений Стайков

    изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2297/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. С., в качеството на синдик на „Ситти Продакшънс“ ЕООД (н.) – [населено място], срещу решение №11905 от 24.08.2020г., постановено по в.т.д. №5532/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, в частта му, с която е потвърдено решение №1567/05.09.2019г. по т.д.№6089/2012г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от синдика на „Ситти Продакшънс“ ЕООД (н.) против „Ситти Продакшънс“ ЕООД (н.) и „Ренесанс“ АД иск с правно основание чл. 645, ал.4 ТЗ за прогласяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ситти Продакшънс“ ЕООД (н.) на извършено с протокол от 01.09.2009г. изявление за прихващане на взаимни парични задължения, съществували между „Ситти Продакшънс“ ЕООД (н.) и „Ренесанс“ АД, съгласно фактури №84/01.09.2009г. и №1737/01.09.2009г. на стойност 426 000 лв.

    В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, и необоснованост. Оспорва се извода на въззивния съд, че с протокола от 01.09.2009г. не е извършено прихващане на възникнали две насрещни задължения между ответните дружества, като се твърди, че от представената по делото фактура №84/01.09.2009г., осчетоводена от „Ренесанс“ АД, се установява, че твърдяното вземане на „Ситти Продакшънс“ ЕООД (н.) е съществувало и че е било ликвидно и изискуемо към момента на осчетоводяването. Отделно се сочи, че насрещното вземане на „Ренесанс“ АД, с което е извършено прихващането, произтича от договора между страните от 23.07.2007г., създаващ наемно правоотношение и правоотношение по договор за изработка. Поддържа се неправилност на извода на въззивния състав, че решението на първоинстанционния съд не е постановено при съществено процесуално нарушение, след като съдът е допуснал до разпит свидетели по реда на чл.165, ал.2 ГПК, въпреки липсата на законовите предпоставки за това. В заключение се сочи, че в случая е налице хипотезата на чл.645, ал.4 ГПК за прогласяване за недействително по отношение на кредиторите на „Ситти Продакшънс“ ЕООД (н.) на извършеното прихващане с протокола от 01.09.2009г. Претендира се отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска с правно основание чл.645, ал.4 ГПК

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като са формулирани следните правни въпроса, които според синдика на касатора са решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно:

    1. „За приложението на чл.165, ал.2 ГПК следва ли да е налице изрично изявление на страна по делото пред държавен орган или, за да се приеме, че е налице начало на писмено доказателство, е достатъчно в представения по делото документ, изходящ от държавен орган да се съдържат негови едностранни констатации, които съдът приема, че правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №163/15.06.2011г. по гр.д.№1536/2009г. на ВКС, IV г.о. и решение № 193/05.01.2018 г. по гр.д.№608/2017г. на ВКС, III г.о.

    2. „Включването на фактура в счетоводните записвания и ползването на данъчен кредит по нея представлява ли недвусмислено признание за съществуването на правоотношението, послужило като основание за издаване на фактурата и това признание достатъчно ли е, за да бъде направен извод, че твърдяното от страните вземане съществува, че е ликвидно и изискуемо към момента на осчетоводяването?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективира в решение №42/19.04.2010г. по т.д.№593/2009г., II т.о.; решение №96/26.11.2009г. по т. д. №380/2009г. на ВКС, I т. о.; решение №23/07.02.2011г. по т.д. №588/2010г. на ВКС, II т. о. и решение № 228/07.01.2015г. по т.д №3597/2013г. на ВКС, I т.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари