Определение №60413/28.06.2021 по дело №1347/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    1

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60413

    гр. София, 28.06.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

    ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1347 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „ЦАРСКИ ИЗВОРИ“ ООД и „ДРИЙМ ЛЕНД КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД срещу решение № 155/18.12.2019 г. по в. т. д. № 301/2019 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 287/01.08.2019 г. по т. д. № 636/2018 г. на Окръжен съд Бургас за уважаване на предявените от „АРНАУДОВ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД срещу касаторите искове по чл. 135 ЗЗД и обявяване относителна недействителност на учредените от „ЦАРСКИ ИЗВОРИ“ ООД в полза на „ДРИЙМ ЛЕНД КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД ипотеки по нотариален акт № 48, том III, рег. № 3985, дело № 386/19.09.2016 г. и нотариален акт № 96, том II, рег. № 4248, дело № 256/23.12.2016 г.

    В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е обсъдил в съвкупност събрания по делото доказателствен материал, както и, че неправилно е приложил разпоредбата на чл. 135 ЗЗД. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради произнасяне по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Въпросите са следните :

    1.„Допустимо ли е бивш съдружник, който доброволно е напуснал дружеството, да обяви за частично недействителни, като увреждащи, сделки, извършени от дружеството след внасянето на допълнителни парични вноски, подлежащи на връщане след няколко години?“

    2.„Следва ли участието на съдружник в ООД да се счита за автоматично прекратено с изтичане на срока по чл.125, ал. 2 ТЗ?“

    От касаторите е формулирано искане за отмяна на постановеното въззивно решение и отхвърляне на предявените искове с присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.

    От ответника по касация не е подаден отговор на касационната жалба.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

    Касационната жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не е спорно обстоятелството, че в периода 2012 г. – 2014 г. ищецът е бил съдружник в „ЦАРСКИ ИЗВОРИ“ ООД и в изпълнение решения на общото събрание е направил допълнителни парични вноски в общ размер на 1 599 100 лв. Няма спор, че съгласно решенията на общото събрание при връщане на всяка отделна вноска се дължи и годишна лихва от 6 % като към края на 2016 г. задълженията на „ЦАРСКИ ИЗВОРИ“ ООД са били падежирани. За установени съдът е приел и фактите, че ищецът е заявил прекратяване на членството си през 2016 г. като изявлението е достигнало до дружеството на 01.09.2016 г., а е заличен в ТРРЮЛНЦ през 2017 г. На 19.09.2016 г. е учредена първата ипотека върху 55 /петдесет и пет/ имота на „ЦАРСКИ ИЗВОРИ“ ООД, а на 23.12.2016 г. е учредена втората ипотека върху 3 /три / имота. Съдът е счел, че въпреки неизискуемостта на вземанията, които ищецът е имал срещу „ЦАРСКИ ИЗВОРИ“ ООД към датата, на която е учредена първата ипотека, той се явява кредитор на дружеството, а оттам и активно материалноправно легитимиран по исковете. Въззивният състав е преценил, че със сключване на двете сделки длъжникът

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари