Определение №60412/06.07.2021 по дело №2204/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    2

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60412

    София, 06.07. 2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на пети май две хиляди двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

    ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

    Евгений Стайков

    изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2204/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Гранд Комерс-2014“ ЕООД срещу решение №260011 от 31.08.2020г., постановено по в.гр.д.№247/2020г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение №135/11.05.2020г. по гр.д. №188/2019г. на Тутракански районен съд.

    В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.114, ал.2 ЗЗД, приемайки че според клаузата на чл.3, ал.3 от процесния договор за изпълнение на обществена поръчка от 27.07.2007г., вземането става изискуемо след покана от кредитора. Излагат се доводи, че по силата на договора изискуемостта на задължението за заплащане на дължимото възнаграждение, е обусловена от конкретни модалитети, след настъпването на които започва да тече погасителната давност на основание чл.114, ал.1 ЗЗД. Същевременно се оспорва извода на съда, с който е обосновано отхвърлянето на евентуално съединения иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, че обогатяването в случая не е за ответната страна, а за изпълнителя по договора за обществена услуга - „Гранд Комерс-Варна“ ЕООД, който не е страна в настоящото производство. Сочи се, че въззивният състав не е обсъдил факта, че ответникът не е извършил плащане към изпълнителя, посочен в договора, поради което единственият, който се е обогатил от неплащането за извършената услуга е ответната община Главиница. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на предявената претенция за сумата 24 027.78лв. и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните два правни въпроса, които според касатора са обусловили решаващата воля на съда:

    1.„ „Когато според уговорките в договора изискуемостта на вземането настъпва в съответствие с конкретни модалитети, от кой момент започва да тече давността по чл.114 от ЗЗД?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №123/06.11.2019г. по т.д.№2682/2018г. на І т.о.; решение №103/08.10.2009г. по т.д.№68/2009г. на І т.о.; решение №116/03.10.2011г. по т.д.№868/2010г. на І т.о. и решение №211/15.01.2015г. по т.д.№3568/2013г. на І т.о.

    2. „Може ли ищецът да защити правата си с иск по чл.59, ал.1 ЗЗД в случая, че разполага с възможност за защити правата си с друг, предвиден по закон точно определен иск срещу друго лице, което не е страна в исковото производство за неоснователно обогатяване?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с постановките в т.11 от ППВС №1/28.05.1079г. и със създадената по въпроса практика на ВКС с решение №90/15.09.2020г. по гр.д.№3937/2019г. на ІV г.о. и решение №272/17.10.2012г. по гр.д.№49/2012г. на ІІІ г.о.

    В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответника Община Главиница, област Силистра, в който се твърди„ че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и със задължителната практика на ВС. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

    Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

    С обжалваното решение въззивният състав от Силистренски окръжен съд е потвърдил

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари