Определение №60412/28.06.2021 по дело №1866/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №60412

    София, 28.06.2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

    ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

    изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1866/2020 година.

    Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Мини Марица Изток “ ЕАД, [населено място], подадена от процесуалният му представител- адв. Б. Б. против решение № 982 от 05.05.2020 г. по т.д. № 4183/2019г. на Софийски апелативен съд

    Ответникът по касация- „Еко природа 21“ЕООД,гр. София, чрез пълномощника си- адв. С. Р. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

    Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

    Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.

    С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Страната е сочила основанието по чл.280, ал.2 ГПК, в хипотезата на вероятна недопустимост на решението, изведена от нея от това, че обжалваното решение е постановено по недопустим иск, извън пределите на сезирането и по нередовна искова молба. Поддържано е също така и основанието по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК, изведено от развити оплаквания за неправилност на акта. Поддържано е и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е поставен въпросът – „ Действителен ли е договорът за цесия, в чийто предмет са включени бъдещи вземания“. Твърдяно е противоречие с посочена от страната практика на ВКС. Поставен е въпросът – „Кои са елементите от фактическия състав на правото по чл.59 от ЗЗД и кои от тях подлежат на доказване при предявяване на иск на това основание.“ Този въпрос е доуточнен с два допълнителни въпроса третиращи този фактически състав/ чл.59 ЗЗД/. Касаторът е заявил, че този въпрос, с оглед изричното възражение, че ищецът не се е обеднил е противоречиво разрешен с приетото в решение № 151 /17 на ВКС, 3-то г.о., от което е възпроизведена част. Поставен е и въпросът – „ Длъжен ли е съдът да зачете приетата по делото експертиза“. Изложени са оплаквания, че съдът не е възприел разбирането на касатора, че сравнителния метод не може да бъде използван, поради липса на пазарни аналози и обезщетение не може да бъде определено, поради това, че не може да бъде измерено с липсата на конкретни приходи. В хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен въпросът – „Как се определя размерът на вземането по иск по чл.59 от ЗЗД в хипотезата на ползване на недвижим имот – въз основа на пазарния наем за ползването на имота съобразно неговото формално предназначение или въз основа на пазарния наем за съответния начин на реално ползване на имота.“Страната е изложила оплакванията си за неправилност на изводите на състава в контекста на нейната защитна теза. Други доводи не са развити.

    Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване.

    Страната е поддържала довод за недопустимост на постановения съдебен акт – основание по чл.280, ал.2 предл.2-ро ГПК. Този довод първо е изведен от това, че въззивното решение било постановено по недопустим иск, поради отвод за пресъдено нещо, тъй като било налице влязло в сила решение по иск по чл.45 ЗЗД, а иска по чл.59 ЗЗД бил субсидиарен. Касаторът е развил разбиране, че макар и периодът, за който е претендирано обезщетение да е различен по двете дела и страните по тях – различни, то съдът е следвало да съобрази, че твърденията на ищците по двете дела били еднакви, а настоящият ищец бил частен правоприемник на ищеца по иска по чл.45 ЗЗД. От субсидиарният характер на разглежданата претенция, страната извежда, че след като вече е бил предявен и разгледан иск по чл.45 ЗЗД, то иска по чл.59 е недопустим, а решението като правна последица от тази

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари