Определение №60411/28.06.2021 по дело №2228/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    3

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №60411

    София, 28.06.2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

    ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

    изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2228/2020 година.

    Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЕТ „Вера Димитрова Илиева – Дуди“, [населено място] против решение №1334 от 24.06.2020 г. по гр.д. №1394/2020г. на Софийски апелативен съд

    Ответникът по касация – Б. Е. Й. е на становище, че не са налице основания за допускане на делото до касационно обжалване.

    Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

    Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.

    С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, подадено след изрично проведено производство по чл.285,ал.1 ГПК, с дадени указания за представяне на изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощниците си -адв. Вл. Х. и адв. В. Д., след оплакване, че решението е „незаконосъобразно и необосновано“ е поставил въпросите-1/ „При условията на чл.182 от ГПК и преценката на събраните в съвкупност писмени доказателства по делото, насрещно плащане ли представляват сумите от 22663лв., 17000лв. и 9470лв. по фактура от 30.09.2013г. постъпили по сметката на Б. Й. …“ 2 / „ При твърдение на ответника Б. Й. че сумата от 22 663 лв., 17000лв. и 9470лв., представляват плащане по други взаимоотношения за чия страна е доказателствената тежест да докаже наличието на тези взаимоотношения“ 3 / В случай на отрицателен отговор на въпрос т.1 и в случай че доказателствената тежест е за ответника, явяват ли се платените суми от 22 663 лв., 17000лв. и 9470лв. неоснователно платени“ Под // е поставен въпросът – „ Допустимо ли е прихващане при наличие на възражения по чл.228 от ЗЗД и недопускане до наето помещение и възражение по чл.258 от ЗЗД за неизпълнена работа“. По първите три поставени въпроса страната подробно е развила оплакванията си за неправилност на решението в контекста на своето разбиране за неоснователност на претенциите на противната страна.По въпроса поставен под // страната е доуточнила, че не можело да се прави прихващане на парични вземания по договор за заем с парично вземане за данъци, а в случая ответникът правил „възражения по фактура, по която било начислено ДДС“. В заключение е направен извод, че „ всички изложени аргументи по поставените въпроси, сочат за извършени „нарушения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК„. Други доводи не са развити.

    Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване.

    Поставените въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност на общото основание с ТР ОСГТК № 1 /09г. т.1, тъй като не са правни, а фактически, свързани с конкретните факти по конкретния спор и тяхното доказване, а не с правните изводи на състава, обусловили постановения правен резултат. Въпреки изричното указание на администриращия съд в производство по чл.285,ал.1 ГПК касаторът, чрез пълномощниците си не е развил каквито и да било доводи по допълнителния критерий, като не е посочил нито едно от релевантните за настоящата фаза на касационното производство основания по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. Нещо повече, пространно развитите оплаквания по същество на спора, които са без правно значение за основанията за допускане на касационно обжалване са квалифицирани и от страната по чл.281, т.3 ГПК Следователно, дори и да бъде изведен правен въпрос от поставените / въпреки, че съдът няма задължение да формулира правен въпрос вместо касатора/ то липсата на развити доводи свързани с допълнителния критерий отново води до извод, че с така депозираното изложение не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд.

    По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

    О П Р Е Д Е Л И:

    НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1334 от 24.06.2020

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари