Определение №60411/06.07.2021 по дело №2221/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    2

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60411

    София, 06.07 2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

    ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

    Евгений Стайков

    изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2221/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Г. А. М. срещу решение №244 от 17.08.2020г., постановено по в.т.д.242/2020г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 с-в,, с което е потвърдено решение №100/20.02.2020г. по т.д.№559/2019г. на Пловдивски окръжен съд.

    В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното решение в частта му, с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено, че касаторът дължи на П. Н. Н. сумата от 70 000лв. със законната лихва от 08.11.2018г., е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се решаващия извод на въззивния съд, че в записа на заповед единствено е уговорен по-дълъг срок за предявяване, като се застъпва становището, че издаденият запис на заповед е нищожен по смисъла на чл.486, ал.2 ТЗ, тъй като падежът в него е определен по два начина – за конкретен ден (11.11.2015г.) и на предявяване. Същевременно се сочи, че в записа на заповед не е изразена по ясен и недвусмислен начин волята на издателя, което от своя страна и с оглед практиката на ВКС за недопустимост тълкуването на волята на издателя, обуславя нищожност на менителничния ефект на ценната книга. Претендира се отмяна на въззивното решение, отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за всички инстанции.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като са формулирани следните правни въпроса, които според касатора са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №168/07.11.2013г. по т.д.№678/2013г. на І т.о., решение №201/02.08.2018г. по т.д.№1703/2017г. на ІІ т.о. и решение №96 от 28.07.2017г. по т.д.№1907/2016г. на І т.о., а именно: „Редовен ли е запис на заповед, в който е посочено, че е платим „при предявяването на този запис на заповед“, наред с посочения падеж на конкретна дата – дължимата дата до 11.11.2015г.?“ и „Посочването в запис на заповед на дата, до която посочената в менителницата сума е дължима за плащане, определя ли по-дълъг срок за предявяване по смисъла на чл.487, ал.1 изр.3 ТЗ?“.

    В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от П. Н. Н., в който се сочи, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като посочената в изложението практика на ВКС, касае други хипотези и не е относима за настоящия правен спор. Претендира се на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в полза на адв.М. С. за процесуалното представителство пред касационната инстанция.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:

    Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

    С обжалваното решение въззивният състав от Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение №100/20.02.2020г. по т.д.№559/2019г. на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която е признато за установено, че ответникът по предявения иск на основание чл.422, ал.1 ГПК Г. А. М. дължи на ищеца П. Н. Н. сумата от 70 000лв. по издаден запис на заповед на 11.07.2007г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2018г. до изплащането й, за което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение №10088/21.11.2018г. по ч.гр.д.№17787/2018г. на Пловдивски РС.

    За да потвърди решението на първата инстанция, с което е уважен иска по чл.422, ал.1 ГПК, въззивният състав е посочил, че

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари