Определение №60405/25.06.2021 по дело №2108/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Преюдициален ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спорът за законосъобразността на декларативен индивидуален административен акт /ИАА/, който няма отношение към възникването или погасяването на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но уточнява факти и обстоятелства на стабилен ИАА, който е елемент от фактическия състав на същата облигационна връзка?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател:
Елеонора Чаначева

Членове:
Росица Божилова, Васил Христакиев

разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2108 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 ГПК и сл.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на ищеца „УП България“ ЕООД, [населено място], срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Варненски окръжен съд за отхвърляне на предявените срещу „Енерго-Про Продажби” АД искове по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 135 638,02 лв., представляваща незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник - ВяЕЦ „Камен Бряг Север-1“, произведена през м. ноември 2015 г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 104 от 26.08.2009 г., ведно със законната лихва и със сумата от 39 039,36 лева обезщетение за забава в плащането на главницата от 135 638,02 лева за периода от 29.01.2016 г. до 30.11.2018 г., както и за заплащане на сумата от 48 033,80 лева, представляваща незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник - ВяЕЦ „Камен Бряг Север-1“, произведена през м. декември 2015 г., на основание същия договор, ведно със законната лихва и заедно със сумата от 13 878,46 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 48 033,80 лева за периода от 25.01.2016г . до 30.11.2018 г., с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответникът и подпомагащата го страна „Национална електрическа компания“ ЕАД оспорват жалбата.

Мотиви

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

За да намери предявения иск за неоснователен, въззивният съд е приел, че ответникът е изпълнил точно задълженията си по договора за изкупуване на електроенергия и не дължи горницата над заплатеното от него до претендираните от ищеца суми, защото между страните било постигнато съгласие с договора за изкупуване на електрическа енергия за приложимост на т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. към ВяЕЦ, собственост на ищеца, доколкото същото се отнасяло до централи, работещи до 2250 часа, като съгласно Решение № Ц-10/30.03.2011г., нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ елемент било 2000 kWh.

Този извод съдът е обосновал с клаузата на чл. 18, ал. 3 от сключения между страните договор № 104 от 26.08.2009 г. и нормата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, от които извел тълкуване, че за ответника „Енерго-Про Продажби“ АД съществува задължение да купува електрическа енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а останалата част по цени за излишък. Посочил, че обемът електрическа енергия, който се заплаща на преференциални цени – нетното специфично производство (НСП), се определял на 2000 kWh за процесния период с невлязлото в сила, но приложимо на основание чл. 13, ал. 9 ЗЕ, решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, а преференциалната цена за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, се определяла по т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. във вр. с Решение № Ц-13/28.06.2006 г. на КЕВР. Посочил е, че решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР е прието след отмяна на решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР от административните съдилища. Във връзка с това е изследвал висящите съдебно-административни производства, с които се атакува решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, и е приел, че не

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари