Определение №60401/25.06.2021 по дело №1187/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    7

    Определение на ВКС-ТК, І т.о.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №60401

    София,25.06. 2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател: Дария Проданова

    Членове: Кристияна Генковска

    Анжелина Христова

    като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1187 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Постъпила е касационна жалба от Гаранционен фонд [населено място] срещу Решение № 36 от 14.02.2020 год. по гр.д.№ 825/2019 год. на Хасковския окръжен съд.

    С това решение въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него Решение № 381 от 26.09.2019 год. по гр.д.№ 243/2019 год. на Димитровградски районен съд. С него е отхвърлен предявеният от Гаранционен фонд срещу Г. А. Ч. иск за заплащане на сумата 24813.44 лв., представляваща възстановено от Гаранционен фонд на НББАЗ застрахователно обезщетение за увреден лек автомобил „Ситроен С4“, рег. № RP-AC 62, вследствие на ПТП, настъпило на 17.07.2013 г. във Вегхойзел, Германия.

    В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.

    Отговорът по чл.287 ал.1 ГПК на Г. А. Ч. съдържа становище за липса на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Има искане за присъждане на разноски.

    Становището на настоящия съдебен състав по наличие на предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол се основава на следното:

    Гаранционен фонд е сезирал Димитровградския районен съд с иск с правно основание чл.288а ал.3 вр.ал.1 т.1 вр.чл.288 ал.12 КЗ (отм.) за осъждане на виновния водач Г. А. Ч. да заплати сумата от 24813.44 лв. Вземането представлява възстановено от ищеца на НББАЗ застрахователно обезщетение за имуществени вреди за увреден лек автомобил „Ситроен С4“, рег. № RP-AC 62, собственост на Ю. А., вследствие на ПТП, настъпило на 17.07.2013 год. във Вегхойзел, Германия.

    Ответникът е оспорил иска, като се е позовал на липсата на възникнало в полза на ищеца право на регресна претенция. Оспорил е и участието си в процесното ПТП, доколкото същото не е било обследвано и констатирано от компетентен орган по надлежния ред.

    За да отхвърли иска, първоинстанционният Димитровградски районен съд е приел за недоказано от ищеца съществуването на деликтно правоотношение по смисъла на чл.45 ЗЗД. По делото липсват доказателства за точния механизъм на настъпване на процесното ПТП; за наличието на причинна връзка между него и увреждането; за това, че ответникът е управлявал увреждащия товарен автомобил; както и за това в какво се е изразило противоправното му поведение. Представените по делото писмени доказателства касаят единствено установяване вредите на автомобила на немския водач и преписките между застрахователните органи. Фактът, че Гаранционен фонд е изплатил чрез компенсационен орган (НББАЗ) на държава – членка на ЕС застрахователно обезщетение, не предполага автоматично ангажиране на отговорността на физическото лице, за което се твърди, че е причинило вредата.

    Сезиран с въззивната жалба на Гаранционен фонд, съставът на ХОС е потвърдил първоинстанционния акт. Приел е, че правната квалификация е по чл.559 ал.3 вр.ал.1 т.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, като е изтъкнал, че посочените норми изцяло съответстват по съдържание на тези на чл.288а ал.1 т.1 вр. ал.3 КЗ (отм.). По делото не са събрани доказателства, въз основа на които да се приеме за осъществено дължимото от ищеца пълно доказване на противоправно деяние на ответника, както и на причинно–следствената връзка на това деяние с твърдените щети. От съдържанието на единствено приложеното в тази връзка решение на немския Областен съд [населено място] се установява, че немският съд се е позовал на такива доказателства, които не са представени и приети в настоящото производство. Анализът им и изводите, които немският съдия е направил, не са годни да заместят доказателствата, на които следва да основе решението си българският съд. ХОС е счел за неоснователно възражението на въззивника, че първата инстанция е допуснала доказателствени искания на ответника в депозиран

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари