Определение №60400/25.06.2021 по дело №1619/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    5

    Определение на ВКС-ТК, І т.о.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №60400

    София, 25.06. 2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател: Дария Проданова

    Членове: Кристияна Генковска

    Анжелина Христова

    като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1619 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.288 ГПК.

    Постъпила е касационна жалба от „Пристанище Видин” ЕООД срещу Решение № 959 от 30.04.2020 год. по т.д.№ 1434/2019 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 57 от 09.01.2019 год. по т.д.№ 712/2017 год. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от „Пристанище Видин”ЕООД срещу „Дунавски драгажен флот-Дуним“АД („ДДФ-Дуним”АД) обективно съединени искове, съответно с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата над 5840.35 евро до пълния предявен размер от 34409.40 евро, представляваща незаплатено възнаграждение по договор № 29/30.12.2014 год. и иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за разликата над 467.23 евро и до пълния предявен размер от 2752.75 евро, претендирана като неустойка по т.4.2 от същия договор, както и в частта с която е отхвърлен предявеният от „Пристанище -Видин"ЕООД срещу „Дунавски драгажен флот -Дуним"АД иск с правно основа­ние чл.79 ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 33608.98 лв. о пълния предявен размер от 36889.30 лв.

    Въведеното основание за касиране на въззивното решение са по чл.281 т.3 ГПК – противоречие с материалния и процесуалния закони. Счита за неправилен изводът на въззивния съд, че исковете му за вземанията по фактури, издадени в периода от 08.07.2015 - 31.01.2016 год. вкл., са били погасени с изтичане на едногодишната давност по чл.357 т.2 б“в“ Кодекс за търговско корабоплаване (КТК) и съответно са погасени на основание чл.119 ЗЗД и акцесорно предявените претенции за неустойки и лихви за забава. Счита, че неправилно съдът е приел, че сключения между ищеца и ответника по първоначалните искове договор от 30.12.2014 год. е такъв по чл.232 във вр. чл.231 КТК, а не договор за изработка, спрямо който важат общите правила за погасителна давност. Има искане за присъждане на разноски.

    Ответникът по жалбата „Дунавски драгажен флот –Дуним”АД, не е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.

    Предмет на договора от 30.12.2014 год. от неизпълнението на който произтичат предявените искове е предоставянето на услуги по извършване на маневри на плавателни съдове и обслужването на безекипажни съдове от подменен екипаж на територията на „ДДФ-Дуним”АД [населено място] – охраняема зона на АЕЦV Услугите по извършване на маневри се извършват с моторен кораб „Ураган”, собственост на изпълнителя. Страни по този договор са „Пристанищен комплекс Лом"АД, чийто правоприемник е „Пристанище-Видин"ЕООД и „ДДФ-Дуним"АД. Уговорени единични възнаграждения за отделните видове дейности, съответно: за всяка маневра-110 евро, а когато е съпроводена с товарене, разтоварване и обработка- в троен размер. Възложителят заплаща уговореното възнаграждение по банковата сметка на изпълнителя в срок до 5 работни дни от приемането на услугата (работата) и издаване на фактура от страна на последния. Приемането на работата се удостоверява с двустранно подписан приемателно-предавателен протокол. Уговорена е мораторна неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението в размер на 0.5 % на ден от незаплатената сума за всеки ден на забавата, но не повече от 8 %, като съобразно чл. 4.3, нейното заплащане не лишава изправната страна от правото да търси обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи над размера на неустойката. При условията на евентуалност, възнагражденията се претендират като такива по договор от 30.12.2013 год. и отново при условията на евентуалност – като неоснователно обогатяване.

    В първоинстанционното производство са представени фактурите за сумите, формиращи исковата претенция за неплатени възнаграждения.

    Последователно подържаната теза на ответника по исковете „ДДФ-Дуним”АД е, че и двата договора на които се основават претенциите не са действали през исковия период; оспорил е правото на собственост на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари