Определение №60394/29.06.2021 по дело №2113/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    5

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60394

    [населено място], 29.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

    ПЕТЯ ХОРОЗОВА

    изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

    т.дело № 2113/2020 година

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на И. И. Е., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 546 от 21.01.2020 г. по в.гр.д. № 8112/2018 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, с което е потвърдено решение № 185759 от 02.08.2017 г., поправено с решение № 365211 от 19.03.2018 г. по гр.д. № 65785/2015 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 66 състав, в частта, за отхвърляне на предявения срещу ”Б.Л.Лизинг”АД инцидентен установителен иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП за прогласяване за частично нищожна клаузата на т.10.8.4. от Общите условия към сключения между страните договор за финансов лизинг № К 1900/07.12.2012 г. В частта, с която са отхвърлени изцяло предявените от И. Е. осъдителни искове с правно основание: чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.342 и сл. ТЗ, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.79, вр. чл.82 ЗЗД решението на СГС е влязло в сила.

    В жалбата се поддържат касационни оплаквания за неправилност, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касиране на решението и уважаване на инцидентния установителен иск. Касаторът счита, че към момента на подписване на договора потребителят не е могъл да прецени икономическите последици от прилагането на оспорената клауза, тъй като дължимите към лизингодателя разходи /всички останали суми/, не са изчерпателно изброени. Твърди, че след като е заплащал редовно застрахователната полица, то след като е откраднат лизинговия автомобил, се дължи цялата застрахователна стойност, с вкл. ДДС.

    В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС: решение по т.д. № 1504/2018 г., решение по т.д. № 240/2015 г., второ т.о., решение по гр.д. № 4452/2014 г., трето г.о. и определение по т.д. № 1994/2018 г., второ т.о., а така също и в противоречие с практиката на СЕС – Решение по дело С-186/16 г. Поддържа се и допълнителната селективна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. „Следва ли съдът задължително да обоснове в своите мотиви отказа да приложи императивната норма на чл. 147, ал.2 ЗЗП, като не тълкува по благоприятен за потребителя начин оспорената от потребителя клауза” и 2. „Следва ли съдът задължително да изложи и евентуално „благоприятно” тълкуване на оспорената от потребителя клауза”. Касационният жалбоподател се позовава и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК за допускане на касация.

    В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответното дружество „Б.Л.Лизинг” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си представител, е депозирало писмен отговор. Твърди липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, с подробно развити фактически и правни съображения за правилност на атакувания съдебен акт. Направено е искане за присъждане на разноски за касационното производство, съгласно приложенията към отговора.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

    Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежаща на обжалване част от решение на въззивен съд.

    При постановяване на обжалвания съдебен акт за отхвърляне на предявения от ищеца инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, въззивният съд е преценил оспорваната клауза от ОУ към процесния договор за финансов лизинг, наред с останалите, неоспорени клаузи, и предвид релевантните към спора разпоредби на ЗЗП и на ТЗ, е приел, че И. Е., в качеството му на лизингополучател, е потребител по см. на § 13 от ДР на ЗЗП и се ползва от специалната защита по този

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари