Определение №60393/23.06.2021 по дело №2169/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    4

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №.60393

    София, 23.06. 2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

    ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

    изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2169/2020 година.

    Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса против решение №60 от 23.07.2020г. по т.д.96/2020г. на Бургаски апелативен съд.

    Ответникът по касационната жалба –„УМБАЛ Бургас“АД, [населено място], чрез пълномощника си –адв. И. К. – Т. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

    Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

    Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

    С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез юрк. М. Г. е интерпретирал фактическата обстановка по спора. Поставил е въпроса –„ Какво е значението на установените лимити за заплащане на извършените медицински дейности по отношение правата и задълженията на страните по договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки във връзка с правото на здравоосигурените лица за достъп на медицинска помощ.“ Страната е заявила, че по решаващият извод за това, че НЗОК дължи заплащане на извънлимитната дейност и с оглед възможността за противоречиво решаване на този въпрос е налице основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Отново във връзка с оплакване от постановения от БАС резултат и в хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен въпросът – „ Нарушават ли се принципите за свободно договаряне и автономия и волята залегнали в чл.8 и сл. от ЗЗД, при условие, че едната от страните в договора, по съдебен ред е задължена да извърши плащане, свързано с неговото изпълнение, за което доброволно не се съгласява“. Страната е посочила, че за сведение и съпоставка прилагала решения на апелативните съдилища. Поставен е въпросът- „ Допустимо ли е ограничаване на уговорените средства по договора, спрямо волята и финансовите възможности на възложителя по него“. Страната е заявила,че по този въпрос нямало практика на ВКС, поради което било налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен и отново е изброена практика на съдилищата. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е поставен въпросът - „ Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички доказателства ш всички направени възражения“. Страната е посочила, че съдът не е обсъдил изложените твърдения във въззивната жалба, кратко посочени като - това, че съдът бил извършил контрол за целесъобразност, че решението на окръжния съд почива на обстоятелства / непосочени/, които не били установени и че решаващият състав не бил обсъдил подробно развитите оплаквания за неправилност на решението на първостепенния съд. Изброена е практика на ВКС по поставения въпрос. С оплакването, че не споделя изложените мотиви по същество, които са разгледани от страната, същата е посочила и основанието по чл.280, ал.2 предл. 3-то. Други доводи не са развити.

    Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Първите три въпроса не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК,тъй като не са свързани с решаващите мотиви на състава, а са обосновани с общо формулиране на предмета на спор. Освен това същите са хипотетични и фактически т.е. обхващат конкретни по спора факти, интерпретирани съобразно разбирането на страната за тях, а не правни и пряко свързани с конкретните решаващи изводи на състава,обусловили постановения правен резултат. каквито следва да бъдат тези по чл.280, ал.1 ГПК / арг. т.1 ТРОСГТК І 1 / 09г./ .

    Дори, обаче, и да бъде изведен релевантен въпрос от така формулираните, касаторът не обосновава и допълнителен критерий Лаконичното твърдение за липса на практика на ВКС и кратките оплакванията на страната за неправилност на изводите на състава са ирелевантни към поддържаното основание, което и не е обосновано, съгласно разяснената му

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари