Определение №60392/28.06.2021 по дело №1776/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60392

    Гр. София, 28.06. 2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

    ПЕТЯ ХОРОЗОВА

    изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.дело № 1776/2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

    Производството е по реда на чл.288 ГПК.

    Образувано е по постъпила касационна жалба от Ю. Д. С. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 26/10.07.2020 г. по в.гр.д. № 74/20 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 63/14.01.20 г. по т.д.№ 38/19 г. на Сливенския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора срещу ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД [населено място] за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 57 000 лв. за имуществени вреди, настъпили вследствие кражба на застрахования автомобил марка БМВ, модел 750 с рег. [рег.номер на МПС] по застраховка „Каско +“, комбинирана застрахователна полица № 440118191006416.

    В жалбата са изложени касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, както и за постановяването му при нарушения на процесуалния закон. Претендира се отмяната му и уважаване на предявения против застрахователя иск, с присъждане на сторените разноски.

    Искането за допускане на касационно разглеждане се обосновава с твърдения за очевидна неправилност на въззивното решение /неправилно прилагане на материалния закон, както и правилата за доказателствената тежест относно установяване на недобросъвестно поведение от страна на застрахования и причинната връзка между него и настъпването на последиците/, произнесено по съществен материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС /решение 207/13.01.2017 г. по т.д.№ 3394/2015 г. на ІІ т.о./.

    Против касационната жалба е постъпил отговор от ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, за недопускане на исканото касационно обжалване. Претендират се разноски.

    За да се произнесе в рамките на настоящото производство, с оглед доводите на страните и материалите по делото, съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение съобрази следното:

    Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.

    Не са налице обаче основания за допускане на въззивното решение до касационна проверка, като съображенията за това са следните:

    Касаторът се позовава на хипотезите за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.

    Решаващите мотиви на въззивния съд за атакувания краен резултат по спора касаят установеното по делото неизпълнение на задълженията по застрахователния договор от страна на застрахования ищец, което е значително, с оглед интересите на застрахователя по смисъла на чл.408 ал.1 т.3 КЗ. Неизпълнението е по т.8.8 от Общите условия по договора за застраховка, в хипотеза, според която застрахователят не покрива щети, в резултат на умишлени действия на застрахования. Според съда, умишленото действие на ищеца се изразява в установеното и неоспорено обстоятелство, че той е управлявал процесния автомобил 4 часа след като твърди, че е паркирал същия на паркинг и колата е открадната оттам от неизвестен извършител. Управлението на автомобила от застрахования в този времеви период сочи, че липсата на колата от съответния паркинг е осъзнато и умишлено действие, което е в причинно-следствена връзка с неоткриването на автомобила на мястото, посочено от ищеца. Изводът за управлението на автомобила по време, през което се твърди същият да е бил паркиран, е направен въз основа на автотехническата експертиза, която е изследвала предоставените от ищеца оригинални ключове, описани в щетата. Актуалните данни от ключа на колата показват, че той е бил използван в лекия автомобил и последният е бил в движение на 08.10.2018 г. в 22.08 ч., докато пред застрахователя се твърди, че е бил паркиран на същата дата около 18 ч. Заключението на вещото лице не е оспорено, ищецът не е направил никакви възражения и не е ангажирал други доказателства.

    При тези мотиви на въззивния съд, решението

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари