Определение №60388/25.06.2021 по дело №1157/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    6

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №60388

    гр. София, 25.06.2021 год.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    АННА БАЕВА

    изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1157 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев Инс” АД, представлявано от адв.С. Р., срещу решение № 149 от 13.12.2019г. по в.т.д. № 297/2019г. на АС – Бургас, ТО в частта, с която след отмяна на решение № 301 от 19.07.2019г. по т.д. № 579/2018г. на БОС, касаторът е осъден да заплати на М. М. Ч. допълнително сумата 30 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука ѝ Л. К., настъпила вследствие на ПТП от 15.02.2015г, и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на касатора да заплати на М. М. Ч. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3000 лева до 30 000 лева.

    Касаторът поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че при определяне на размера на претендираното обезщетение съдът е следвало да приложи разпоредбите на КЗ, обн. ДВ бр.101/2018г. и в частност чл.493а КЗ и §96 ПЗР на ЗИДКЗ, определящи лимит на обезщетението до 5000 лева. Излага съображения за неправилност и на извода на въззивния съд, че при констатираното от него противоречие между европейското и националното право е компетентен сам да приложи общностното, като остави без приложение разпоредба от вътрешното право, която му противоречи – в случая §96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ, като счита, че в този случай съдът е следвало в рамките на своята компетентност да направи преюдициално запитване до СЕС. Счита за завишен и необоснован определения от въззивния съд размер на обезщетението, като се позовава и на противоречие с ППВС № 64/1968г. поради липса на мотиви във връзка с този размер.

    В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:

    1. Разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр.101 от 2018г./ приложима ли е за всички претенции, предявени след 21.06.2018г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е възникнало застрахователното събитие?

    2. При констатиране на противоречие между европейското и националното право, може ли съдът да приложи общностното право, като остави без приложение разпоредбите на вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да се изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред?

    Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение.

    Ответникът М. М. Ч., представлявана от адв. Н. Г., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

    Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

    Въззивният съд е приел, че с оглед влязлата в сила присъда № 24/ 06.11.2015 г. по НОХД 182/2015г. по описа на ОС- Търговище, фактът на застрахователното събитие и вината на С. С. Х. като водач на товарен автомобил марка „Скания“ с рег. [рег.номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, са

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари