Определение №60387/22.06.2021 по дело №2320/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    1

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60387

    [населено място],22.06.2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

    АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

    като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2320 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Подадена е касационна жалба от ЗАД”ДаллБОгг: Живот и Здраве”АД против решение № 1332/24.06.2020г. по в.гр.д. № 5004/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № /19.12.2018 г. по гр.д. № 13046/2017 г. на СГС, І-13 състав за осъждане на касатора да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ на М. А. М. сумата от 120000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на С. М. А. при ПТП на 28.11.2016 г., ведно със законната лихва от 1.06.2017 г. до окончателното издължаване.

    Постъпила е и касационна жалба от М. А. М. срещу същото въззивно решение в частта, с която е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на иска срещу ЗАД”ДаллБОгг: Живот и Здраве”АД за разликата над 120 000лв. до 200 000лв.

    Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваните от тях части е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1. и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

    Взаимно си оспорват касационните жалби и претендират разноски.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

    Кaсационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че на 19.10.2016г. при настъпил пътен инцидент е загинала дъщерята на ищеца, както и неговия баща, като произшествието е предизвикано от виновното и противоправното поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника-застраховател. Спорни са били въпросите налице ли е принос на загиналата в настъпването на вредоносния резултат и какъв е конкретният размер на обезщетяването за търпените от ищеца неимуществени вреди.

    САС е приел, че пострадалата не е способствала с поведението си за настъпването на вредните последици. В тази връзка са били обсъдени събраните по делото доказателства, които са обусловили извод за липса на категоричност кои от травмите пътничката е получила вътре в купето и кои след изпадането й на терен. Въззивната инстанция е отчела, че във всички експертизи вещите лица са дали предположения, че е напълно възможно уврежданията да са били получени и при поставен колан, както и поради притискане на тялото между твърди предмети: купето на автомобила е тежко деформирано (вкл. в зоната на дясната част с хлътване навътре, което може да е предизвикало удара в главата на пострадалата); сумарната скорост (120 км/ч + 53 км/ч), надвишава тази, при която според експертното становище коланите имат ефективно действие (до 60 км/ч при челен удар).

    Що се касае до размера на дължимото обезщетение, САС е обсъдил, че инцидентът е настъпил към края на 2016 г. и сумата от 120 000 лв. е равностойна на 285 минимални работни заплати, или възнаграждението за 23 години (т.е. налице е съизмеримост с броя на годините прекарани заедно на баща и дъщеря). Отчел е спецификата, че се касае до загуба на дете, в много млада негова възраст. Събраните доказателства установявали, че бащата е бил силно травмиран, преживял е силен шок и голяма мъка, изоставил е стария си начин на живот и се е върнал в България, спазвал е стриктно ритуалите за починалите, плачел и скърбял за загубата на дъщеря си. Съдът е отхвърлил оплакванията на застрахователя, че отношенията между родител и дете не са били достатъчно интензивни. Фактът,

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари