Определение №60385/25.06.2021 по дело №1891/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    11

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60385

    гр. София, 25.06.2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    АННА БАЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1891 по описа за 2020г.

    Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на ищеца Р. И. К. от [населено място], област Ловешка чрез процесуален представител адв. С. В. Б. и касационна жалба на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД чрез процесуален представител юрисконсулт Л. С. срещу решение № 69 от 28.02.2020г. по в. т. дело № 435/2019г. на Апелативен съд Велико Търново.

    Касаторът – ищец обжалва въззивния съдебен акт в частта, с която е потвърдено решение № 65 от 01.08.2019г. по т. дело № 102/2018г. на Окръжен съд Ловеч в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. И. К. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД искове по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 477 КЗ за разликата над 50 400 лв. до 100 100 лв. – обезщетение за имуществени вреди, за сумата в размер 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и за законна лихва върху обезщетението за периода от 08.05.2018г. до 14.11.2018г. и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и сумата 968,44 лв. – направени разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Касаторът – ищец прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в инкорпорирано в касационната жалба и допълнение към нея изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и поради очевидна неправилност на решението по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК:

    1. Реализирано ли е ПТП, на пострадалите от което ответното застрахователно дружество дължи обезщетение за причинените им имуществени и неимуществени вреди? Касаторът – ищец поддържа, че посоченият въпрос и въпросът за размера на тези видове вреди и доказателствените средства за доказването им са решени в противоречие с практиката на ВКС.

    2. Въпросът за обезщетението за неимуществени вреди и определянето им по принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и изводът на въззивния съд, че не се дължи обезщетение за неимуществени вреди са в противоречие с ППВС № 4/1968г., определение № 137/01.03.2011г. по т. д. № 566/2010г., решение № 93 № 43/23.06.2011г., ППВС № 7/1977г. от 04.10.1978г., т. 9, ППВС № 4/1961г., решение № 36/08.03.2016г. по т. д. № 507/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. Касаторът – ищец поддържа също, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивната инстанция незаконосъобразно е отхвърлила посочената искова претенция за доказаните неимуществени вреди на пострадалия, въпреки множеството доказателствени средства и при неправилно приложение на чл. 400, ал. 3, изр. 1 КЗ.

    3. Касаторът – ищец поддържа и становище за очевидна неправилност на решението в обжалваната част поради противоречието му с основни принципи на правото относно деликта, противоречие със закона и събраните доказателства. Твърди, че присъденото обезщетение за имуществени вреди не е съобразено с реалните вреди в размер 100 100 лв., доколкото не отчита реално вредата, същото е силно занижено, а неприсъждането на обезщетение за неимуществени вреди за по-тежки страдания противоречи на закона и практиката по чл. 290 ГПК.

    4. Касаторът – ищец поддържа, че решението е в противоречие с решения на други съдилища – решение № 2/21.03.2018г. по

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари