Определение №60385/22.06.2021 по дело №1640/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    7

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №60385

    гр. София, .22.06.2021г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

    МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

    изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 1640 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 от ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Г., в качеството на ЕТ „Т. Г. – Тера – Д. Г.“ срещу решение №92/13.04.2020г. по в.т.д.№743/2019г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, в частта, с която след частична отмяна на решение №89/13.06.2019г. по т.д. №47/2019г. на Добрички окръжен съд, Търговско отделение, касаторът е осъден да заплати на „Агрокемикъл“ ЕООД сумата от 95 166 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на продажната цена за доставени препарати за растителна защита, торове и семена в периода 03.08.2015г. – 21.09.2017г., на основание чл.86 от ЗЗД.

    В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основното оплакване касае некредитирането от въззивния съд на свидетелските показания на Й. Й.. Касационният жалбоподател излага доводи, че въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл.172 от ГПК само спрямо ангажирания от нея свидетел, но не и спрямо свидетеля Е. Б., която е служител на ищеца и е икономически зависима от него. Счита за неправилна преценката на съда да не кредитира показанията на свидетеля Й. поради липсата на уговорен падеж в издадените от ищеца данъчни фактури. Поддържа още наличието на превратно и необосновано тълкуване от съда на извънпроцесуалното поведение на ищеца, който през годините на трайни търговски отношения между страните не е преустановявал доставката на стоки, нито е отправял претенции за забавено изпълнение, въпреки, че ответникът винаги е заплащал задълженията си значително време след доставките. Изразява несъгласие с констатацията на въззивния съд, че за установяване на възраженията си е ангажирал само свидетелските показания на Й.. Счита, че доказателства за верността на твърденията му съставляват също приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза и извънпроцесуалното поведение на ищеца. Моли за отмяна на съдебния акт. Претендира и присъждане на разноски.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК за достъп до касация. Сочи като обуславящи въпросите: 1/ Длъжен ли е съдът да анализира показанията на всички свидетели по делото през призмата на чл.172 от ГПК или разполага със свободна преценка да приложи тази норма спрямо показанията на някои от свидетелите?; 2/ Когато съдът е установил, че свидетел е дал противоречиви показания за едни и същи факти по друго дело, следва ли съдът да кредитира показанията за същите факти, а и в останалата им част, дадени пред него?; 3/ Когато съдът установи, че в показанията на свидетеля има противоречия, но ги оцени като несъществени, длъжен ли е да изложи мотиви защо ги определя като такива и какво влага съдебният състав в понятието „несъществени“ с оглед предмета на спора?; 4/Когато съдът анализира показанията на даден свидетел за преценка на тяхната достоверност, длъжен ли е да вземе предвид отговорите на всички зададени му въпроси или следва да съобрази само тези, които са непосредствено свързани с предмета на спора по делото?; 5/ Когато съдът анализира показанията на повече от един свидетел, кои следва да имат превес – тези, в които свидетелят излага пред съда лично възприети от него факти и обстоятелства от предмета на спора, или тези, в които свидетелят излага пред съда предположения, догадки и принципни въпроси, но на практика не е възприел лично никакви факти, касаещи предмета на спора?; 6/ Длъжен ли е съдът да анализира и вземе предвид извънпроцесуалното поведение на ищеца, когато то противоречи на твърденията му като страна по делото? Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари