Определение №60376/17.06.2021 по дело №2157/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60376

    гр.София, 17.06. 2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

    АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

    като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2157 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Подадена е касационна жалба от ЗАД „ОЗК-Застраховане”АД против решение №79/01.07.2020г. по в.гр.д. №116/2020г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №54/28.11.2019г., поправено с решение № 8/24.01.2020г. по т.д. № 145/2018г. на Окръжен съд – Шумен в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Я. И. К. сумата от 40 000 лева, представляващи неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищцата от ПТП, настъпило на 18.07.2018г. в [населено място], на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законните лихви върху главницата от 04.09.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

    Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

    Ответницата по касационната жалба Я. И. К. оспорва основателността на същата и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски в полза на пълномощника на осн. чл.38, ал.2 ЗА.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

    Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица на 18.07.2018г. в [населено място] е настъпило ПТП, причинено от водача на т.а. „Мерцедес 2225”, рег. № Н.. Същият при управление на автомобила е закачил и скъсал кабели, преминаващи над пътното платно за движение, които от своя страна са повлекли двама пешеходци, движещи се по тротоара. Ищцата е получила фрактура на ляво коляно. Произшествието е станало при ясно време, суха настилка, дневно осветление и регулация с пътни знаци. ВнАС е споделил застъпеното в правната теория становище, че ако деянието нарушава абсолютно право като правото на живот, на телесна неприкосновеност, собственост и др., то е противоправно, освен ако не са налице уредените в законодателството обстоятелства, изключващи противоправността. Подробно е разяснил, че за разлика от престъпленията /уредени като numerus clausus в НК/, непозволеното увреждане е формулирано в една правна норма, т.е. предвиден е общ състав – този на генералния деликт в чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. При наличие на вреди, причинени от деянието, същото се явява противоправно. За да се ангажира отговорността на делинквента следва според апелативния съд деецът да е действал виновно. Ако извършителят не е бил в състояние да предвиди и/или предотврати отрицателните последици на своето поведение, деянието не е виновно /случайно по определението на НК – чл. 15 от НК/. Въззивният съд е съобразил, че за разлика от наказателното право, в гражданското право е въведена оборимата презумпция за наличието на вина при извършено противоправно и вредоносно деяние. Това означава, че извършителят на деянието е длъжен да доказва, че не е действал виновно – че е положил в конкретната обстановка изискуемата се от него грижа. Предвид установената по спора фактическа обстановка ВнАС е приел, че в процесния случай водачът на товарния автомобил е извършил противоправно деяние, тъй като на ищцата, макар и опосредствано /не чрез пряк сблъсък между управляваното от него ППС с тялото на ищцата, а чрез повреждането на неправомерно поставени от другиго вещи над пътното платно, които са причинили падането ѝ/, са причинени вреди - счупването на костта на долния крайник по описания от вещото лице начин, които вреди са пряка и непосредствена последица от деянието на Ю.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари