Определение №60370/21.06.2021 по дело №1440/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    7

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 6370

    гр. София, 21.06.2021 год.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    АННА БАЕВА

    изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1440 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на ЗД „БУЛ ИНС” АД, представлявано от адв. Ал. И., срещу решение № 73 от 09.03.2020г. по в.т.д. № 761/2019г. на Апелативен съд – Варна, в частта, с която след отмяна на решение № 33 от 25.04.2019г. по т.д. № 107/2018г. на ОС – Разград, касаторът е осъден да заплати на Бейтула Билял Бейтула допълнително сумата 45 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.12.2016г., на основание чл.432 КЗ, и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Бейтула Билял Бейтула обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5000 лева до 95 000 лева.

    Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че с оглед събраните по делото доказателства е неправилна преценката за тежестта на телесната повреда на ищеца и връзката ѝ с процесното ПТП и счита, че са налице повърхностни наранявания по главата и крайниците, както и много несигурни данни за наличие на травма на мозъка – хроничен субдурален хематом, поради което справедливото обезщетение възлиза на около 5000 лева. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса, свързан с прилагането на чл.52 ЗЗД, понятието справедливост, в противоречие с доказателствата по делото и пракиката на ВКС. Позовава се на решение № 72 от 12.03.2010г. на ВКСГК, II г.о. и твърди, че въззивният съд е извършил съществено процесуално нарушение, приемайки за доказани всички елементи от обективна страна, съставляващи деликт. Сочи и т.9 от ТП № 7/78г. на ВС, според което отговорността на застрахователя е функционална, и твърди, че срещу застрахователите се присъждат по-големи обезщетения, отколкото срещу делинквентите. Поддържа, че решението е и очевидно неправилно, тъй като противоречи на основни принципи в правото относно деликта, както и на закона и събраните доказателства.

    Ответникът по касация Бейтула Билял Бейтула, представляван от адв. Д. П., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

    Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

    Въззивният съд е посочил, че страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, поради което е приел, че искът е доказан по основание. Посочил е, че възраженията във въззивното производство са сведени единствено до неправилността на съдебния акт поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като застрахователят поддържа, че е налице неправилно определяне на дължимото обезщетение поради прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, а от своя страна, пострадалият поддържа, че е налице занижаване размера на присъденото обезщетение.

    Въззивният

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари