Определение №60363/20.10.2021 по дело №1260/2021


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

При заявена претенция за изменение, евентуално прекратяване на договор поради наличие на стопанска непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ как следва да бъде определен размерът на цената на иска?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ИРИНА ПЕТРОВА, ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 1260 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба на „ХИДРО ПАУЪР ЮТИЛИТИС“ ЕООД срещу определение № 982/08.04.2021 г. по в. ч. т. д. № 989/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № от 15.12.2020 г. по т. д. № 31/2020 г. на Окръжен съд Враца за определяне цена на предявения от жалбоподателя иск по чл. 307 ТЗ в размер 20 909 308, 80 лв.

„ХИДРО ПАУЪР ЮТИЛИТИС“ ЕООД прави оплакване за неправилно приложение на процесуалния закон и моли определението на Апелативен съд София да бъде отменено. Достъпът до касация мотивира с приложение на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, както и с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – необходимост от развитие на правото поради липса на формирана практика по приложение на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 69, ал. 2 ГПК по повод иск с правно основание чл. 307 ТЗ. В изложението, вероятно поради техническа грешка, сочи нормата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Формулира следните въпроси, които според него са обосновали мотивите на въззивната инстанция и са от значение за изхода на спора. Въпросите са следните :

1. „В конкретния случай предявеният иск за прекратяване на договорно правоотношение поради настъпила стопанска непоносимост представлява ли иск за съществуване на правоотношението по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед определяне цената на иска?“

2. „При предявен иск за прекратяване на договорно правоотношение поради настъпила стопанска непоносимост допустимо ли е съдът да определи цената на иска по реда на чл. 69, ал. 2 ГПК съгласно критериите на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК?“.

Ответникът по частната касационна жалба „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е подал отговор, с който я оспорва като неоснователна. Заявява становище, че не са налице основания за достъп до касационен контрол.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Установява се по делото, че ищецът „ХИДРО ПАУЪР ЮТИЛИТИС“ ЕООД e заявил претенция за изменение на Допълнително споразумение № 1/27.11.2019 г. и Допълнително споразумение № 2/13.12.2019 г. към Стандартизиран договор за покупко – продажба на електрическа енергия № IBEX-0063/18.11.2019 г. в частта му относно цената поради наличие на стопанска непоносимост, регламентирана от чл. 307 ТЗ. След дадени от съда указания за уточнение на периода, за който се иска изменение на споразуменията, с молба от 27.05.2020 г. ищецът е посочил, че въз основа на обстоятелствата, които е изложил с първоначалната искова молба, претендира прекратяване на договора и двете допълнителни споразумения, а ако съдът прецени, че не са налице предпоставките за прекратяване, то да измени договора и споразуменията до изтичане срока на тяхното действие, евентуално до отпадане на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. Претенциите са били обосновани с твърдението, че продължаващото извънредно положение и настъпваща икономическа рецесия водят до намаляване борсовите цени на електрическа енергия, която дружеството ищец закупува на твърде висока цена от продавача и ответник по иска „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД.

С определение от 29.05.2020 г. първостепенният съд е възприел, че е сезиран с обективно съединени искове при условия на евентуалност с правно основание чл. 307 ТЗ – за прекратяване на Допълнително споразумение № 1/27.11.2019 г. и Допълнително споразумение № 2/13.12.2019 г. към Стандартизиран договор за покупко – продажба на електрическа енергия № IBEX-0063/18.11.2019 г. от датата, на която се твърди настъпване на стопанска непоносимост, евентуално за тяхното изменение до изтичане срока действието им, или до отпадане на извънредното положение, обявено на 13.03.2020 г. от НС.

Преди провеждане на първото по делото редовно открито съдебно заседание ответникът е направил възражение относно посочената в исковата молба цена на иска /4 569 826 лв./ с твърдения, че е силно занижена. Преценявайки, че материалният интерес по делото се равнява на дължимото изпълнение от датата 13.03.2020 г., когато ищецът счита, че е настъпила стопанска непоносимост, до края на срока, за който действат описаните в исковата молба договор и споразумения, Окръжен съд Враца е определил цена на иска в размер на 20 909 308, 80 лв. В мотивите на определението съдебният състав е посочил, че искът по чл. 307 ТЗ е оценяем в условията на чл. 69, ал. 2 ГПК и при определяне на цената му следва да се отчете каква част от договора се иска да бъде изменена или прекратена.

С обжалваното определение на Апелативен съд София е потвърдено първоинстанционното такова. В мотивите на определението въззивната инстанция се е позовала на практика на ВКС, обективирана в определение № 778/08.11.2010 г. по ч. т. д. № 538/2010 г., II ТО, с която се приема, че искът по чл. 307 ТЗ с предмет „изменение на договор“ не може да се приравни на исковете по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, но тъй като в конкретната хипотеза основанието и петитума на главния иск е за прекратяване действието на договор и две споразумения, то е счела, че при определяне цената на иска приложение следва да намери разпоредбата именно на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Инстанцията по същество е направила и извод, че, макар в определението си първоинстанционният съд да се е позовал на чл. 69, ал. 2 ГПК, на практика е приложил именно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Прекратяването на договора има за последица преустановяване на облигационната връзка между страните, която е напълно идентична с правните последици на иска, предявен за съществуване, унищожаване или разваляне на договор.

Налице са предпоставките за допускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване.

Касационен въпрос

С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая поставените въпроси са обусловили извода на въззивния съд за неоснователност на частната жалба, поради което удовлетворен се явява общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Произнасянето на въззивната инстанция не попада в хипотезата, за която е даден отговор с определение № 778/08.11.2010 г. по ч. т. д. № 538/2010 г. на ВКС, II ТО, тъй като в него е разгледан въпросът за определяне цената на иска, насочен единствено към изменение на договор поради стопанска непоносимост, но не и за неговото прекратяване. Ето защо, настоящият състав на съда счита, че удовлетворен се явява и соченият допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросите да са от значение за точно приложение на закона. С оглед дадените разрешения по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав счита, че следва да преформулира двата въпроса като ги обедини в един в следния смисъл : При заявена претенция за изменение, евентуално прекратяване на договор поради наличие на стопанска непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ как следва да бъде определен размерът на цената на иска?

Мотиви

За отговор на поставения въпрос настоящият състав на съда има предвид, че в съдебната практика няма колебание по въпроса относно характера на претенцията по чл. 307 ТЗ – дали става дума за конститутивен иск, с който се упражнява преобразуващо право, или това е искане за осъществяване на спорна съдебна администрация, каквото становище се застъпва в част от правната доктрина /А. Калайджиев, Ж. Сталев, по – нови студии/. В редица свои актове касационната инстанция неизменно е изразявала становище, че разпоредбата на чл. 307 ТЗ регламентира преобразуващо право, което се упражнява чрез конститутивен иск – определение № 478/10.06.2003 г. по ч. гр. д. № 175/2003 г. на V ГО, решение № 829/20.01.2006 г. по т. д. № 2121/2003 г. на II ТО, решение № 531/27.09.2007 г. по т. д. № 284/2007 г. на I ТО, решение № 183/21.11.2018 г. по т. д. № 542/2018 г. на I ТО. Искът е предоставен на страна по договора, която претендира промяна в съдържанието му, тъй като продължаващото изпълнение на договора би причинило на тази страна сериозна несправедливост поради настъпили обективни и трайни промени в стопанските условия, които не са били предвидени при сключването му. С уважаване на претенцията ищецът внася едностранно промяна в правоотношението. Предмет на съдебната преценка е дали е налице съществено нарушение на еквивалентността на насрещните престации по договора. С оглед събраните доказателства, съдът може да може да измени или прекрати договора, когато съществуването му занапред би било противно на справедливостта и добросъвестността. Той е обвързан от заявеното от ищеца искане, предвид прокламирания в чл. 6, ал. 2 ГПК принцип на диспозитивното начало. Когато се претендират и двете последици при условия на евентуалност, съдът е длъжен първо да изследва възможността за съхраняване на договора като го измени така, че да бъде постигната справедливост и еквивалентност на престациите, нарушена от променената икономическа обстановка, и, едва ако това е невъзможно, да го прекрати. Сочената поредност е обусловена от принципа, че договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили – чл. 20а ЗЗД, като намесата на съда е едно изключение. Илюстрация на този принцип са различни разпоредби на ЗЗД /чл. 26, ал. 4 ЗЗД, чл. 87, ал. 4 ЗЗД, чл. 195 ЗЗД, чл. 210 ЗЗД и др./. С постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения № 778/08.11.2010 г. по ч. т. д. № 538/2010 г. и определение № 1024/14.11.2012 г. по ч. т. д. № 613/2012 г. на II ТО, които представляват практика по смисъла на чл. 290 ГПК, е прието, че искът по чл. 307 ТЗ е оценяем като първоначалната цена се определя по реда на чл. 69, ал. 2 ГПК, а с оглед постановеното от съда решение тази цена подлежи на корекция по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. Тя ще зависи от това дали съдът е изменил договор и в каква негова част, съответно дали е прекратил договора и в каква негова част. На преценка ще подлежи защитеният конкретен материален интерес на ищеца. Следователно, отговорът на поставения въпрос е, че при предявен иск по чл. 307 ТЗ, с който са наведени искания както за изменение на договора, така и за неговото прекратяване, то цената на иска следва да бъде определена по реда на чл. 69, ал. 2 ГПК, като след постановяване на решението съдът определи окончателна цена на иска при приложение на чл. 70, ал. 3 ГПК.

По основателността

При постановяване на определението си Апелативен съд София не е взел в предвид обстоятелството, че ищецът е заявил искане както за прекратяване на договора, така и за неговото изменение. Съобразно приетото по – горе, съдът е следвало да определи първоначална цена на иска по реда на чл. 69, ал. 2 ГПК, както е приел в мотивите си Окръжен съд Враца, но тази цена е следвало да бъде определена с оглед искането за изменение на договора, а не това за прекратяване, доколкото съдът дължи проверка първо за възможността договорът да бъде съхранен. Като е определил цена на иска по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК считайки, че претенцията по чл. 307 ТЗ е за прекратяване на договора, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено. Този резултат следва да бъде постановен и по отношение на първоинстанционното определение, тъй като макар, да е цитирана относимата към случая практика, то окръжният съд е процедирал неправилно, считайки също, че следва отнапред да определи цена на иска за частично прекратяване на договора.

При преценка за наличие на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК безпредметно се явява обсъждане на заявеното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.

Диспозитив

По изложените мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК съставът на първо търговско отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 982/08.04.2021 г. по в. ч. т. д. № 989/2021 г. на Апелативен съд София.

ОТМЕНЯ определение № 982/08.04.2021 г. по в. ч. т. д. № 989/2021 г. на Апелативен съд София и потвърденото с него определение от 15.12.2020 г. по т. д. № 31/2020 г. на Окръжен съд Враца като връща делото на първоинстанционния съд за ново произнасяне с оглед изложените в настоящото определение мотиви.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари