Определение №60358/11.06.2021 по дело №1899/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60358

    София, 11.06.2021година

    Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

    ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

    изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1899/20 година.

    Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. С. С. и А. Г. Ш. против решение №2520 от 18.11.2019г., и допълнително решение №881 от 22.04.2020г. по гр.д. 968/2019г. на Софийски апелативен съд. Против решението за допълване е подадена самостоятелна касационна жалба, а основанията по чл.280 ГПК са изложени общо по двете жалби.

    Ответникът по касация –ЗД „ Бул инс“, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

    Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

    Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

    С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв.П. К. са поддържали основания по чл.280,ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Направени са кратки оплаквания за неправилност на решението, с оглед постановения от съда резултат, така квалифицирани и от страната. Под надслов- „ По правилното приложение на принципа за справедливост“, отново са направени оплаквания за неправилност на изводите на състава, с оглед конкретната фактическа обстановка. Страната е заявила, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Като значим за делото материалноправен въпрос е формулирано – „ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение, съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка“ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия“ и обобщаващия въпрос – „Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя“. Последният въпрос е доразвит с няколко подвъпроса, свързани, с критериите, по които следва да бъде определено обезщетението за неимуществени вреди. Накрая е обобщено, че тъй като съдът не е извършил тази преценка, решението било постановено в противоречие с изброени решения на ВКС и ППВС №4/68г..В тази връзка са поставени и няколко уточняващи въпроса, все свързани с определяне на критериите, по които съдът следва да определи размера на обезщетението, като под № 8/ е поставен въпроса: „ Представлява ли поставяне при дискриминационен режим на ищците по настоящето дело, като по претенция за компенсация на морални вреди съдът приема, че им се полагат по-ниски обезщетения от обичайно присъжданите такива, поради спазване на траурни обичаи характерни за турската малцинствена група…“Развити са подробни оплаквания за неправилност на изводите на съда в тази връзка отново обосновани с разбирането на страната по приложение критериите за справедливост, като е подкрепила своите оплаквания с изброяване на съдебна практика и е поддържала, че при изброените решения, съдилищата били определили различен размер на обезщетенията. Повторен е отново общият въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД и също така са изброени съдебни актове, за които е твърдяно, че съдържат разрешения, от които съдът се е отклонил с оглед постановения по тях размер на обезщетенията.Страната е изложила и подробни доводи за неправилност на решението, с оглед развитото й оплакване,че съдът неправилно е приел съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат в размер на 50%. В тази връзка, страната е формулирала като процесуалноправен въпрос – „ При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан, презюмира ли се наличието на обезопасителен колан и на работещ такъв за процесното МПС и ако не, чия е доказателствената тежест …“ и материалноправен въпрос – „ При отчитане на съпричиняване следва ли съдът да отчете степента на участие на всеки от участниците в ПТП и с оглед на това да определя и размера

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари