Определение №60357/11.06.2021 по дело №867/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    7

    Определение на ВКС-ТК, І т.о.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60357

    София, 11.06.2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    Председател: Дария Проданова

    Членове: Кристияна Генковска

    Анжелина Христова

    като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 867 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационната жалба на „Лион Инвест груп”АД, Д. Н. М., „Бене Консулт”ЕООД и А. К. М. срещу тази част от Решение № 371 от 05.12.2019 год. по т.д.№ 464/2019 год. на Пловдивски апелативен съд с която жалбата им е приета за неоснователна.

    Въззивното производство е било образувано по жалбата на „Лион Инвест груп”АД, Д. Н. М., „Бене Консулт”ЕООД и А. К. М. срещу Решение № 263 от 14.05.2019 год. по т.д.№ 270/2016 год. на Пловдивския окръжен съд. С него е бил уважен искът на „УниКредит Булбанк”АД срещу посочените лица за установяване по реда на чл.422 ГПК на дължимостта при условията на солидарност на сумата 319700 лв неиздължена главница по договор за банков кредит и анекси към него, ведно със законната лихва; сумата 51800.36 лв. договорна лихва, ведно със законната лихва; сумата 7430.01 лв. разноски по заповедното производство.

    С въззивното решение съставът на ПАС е потвърдил първоинстанционния акт в частта с която искът е уважен за главницата от 319700 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2017 год. и до окончателното и плащане, както и в частта за сумата 44655.35 лв. договорни лихви за периода 25.02.2015 – 29.10.2015 год. Потвърдил е първоинстанционното решение в частта за разноските за съдебното производство пред ПОС.

    Именно тази част от въззивния акт е предмет на касационно обжалване.

    В частта с която първоинстанционното решение е частично отменено и частично обезсилено, като необжалвано от „УниКредит Булбанк”АД, решението на Пловдивския апелативен съд е влязло в сила.

    Предмет на иска е установяване съществуването на задължения, произтичащи от неизпълнение на сключен на 20.08.2012 год. договор за банков инвестиционен кредит за сумата 320000 лв. Кредитодател е „УниКредит Булбанк”АД, кредитополучател „Лион Инвест Груп”АД, а А. К. М., Д. Н. М. и „Бене Консулт”ЕООД – солидарни съдлъжници. Към договора са сключени три анекса - № 1/25.10.2013 год., № 2/18.02.2014 год. и № 3/11.11.2014 год. Поради липса погасяване на задълженията по кредита, по реда и на основание чл.417 ГПК в полза на кредитора „УниКредит Булбанк”АД е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу „УниКредит Булбанк”АД. Предвид депозирано възражение по чл.414 ал.1 ГПК, на 25.04.2016 год. „УниКредит Булбанк”АД е предявил правата си по реда на чл.422 ал.1 ГПК.

    В хода на делото, на вземането на банката към „УниКредит Булбанк”АД е било цедирано на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД и цесионерът е конституиран в процеса като трето лице по реда на чл.226 ал.2 ГПК.

    Ответниците са оспорили иска, като недопустим и неоснователен. Аргументите за недопустимост са поради пороци на исковата молба и по-конкретно – липса на представителна власт на лицето, което я е депозирало, неясно посочен размер на договорната лихва и недопустимо дублиране на разноските в заповедното производство. Неоснователността на иска мотивират с: настъпил погасителен ефект на задължението по договора, поради новация, материализирана в сключените анекси; не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, поради липса на представителна власт на лицето, отправило изявлението; нищожност, поради накърняване на добрите нрави на клаузи от договора и анекс № 3; оспорен е размерът на заявените претенции.

    Първоинстанционният съд е приел, че главното и акцесорните задължения са в посочените по-горе размери. Счел е, че възражението за погасителен ефект на новацията е неоснователно, тъй като такава не е налице. Приел е наличието на представителна власт на лицето, отправило изявлението по чл.60 ал.2 ЗКИ, както и че оспорените клаузи не са нищожни. Счел е, че вземанията с в предявения размер, поради което е уважил иска изцяло.

    Сезиран с жалбата на ответниците, съдържаща общо

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари