Определение №60353/10.06.2021 по дело №2253/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60353

    гр.София, 10.06.2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

    АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

    като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2253 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Подадена е касационна жалба от ЗК „Лев Инс”АД против решение №128/02.07.2020г. по в.т.д. №68/2020г., поправено с решение № 173/10.08.2020г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 513/11.06.2019г. по т.д.№1779/2018г. на ВОС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на: И. С. А., А. А. М., Г. Р. И., И. Р. И., действащ лично и със съгласието на своята майка А. А. М., Б. Р. И., действащ чрез своята майка и законен представител А. А. М., С. Р. И., действаща чрез своята майка и законен представител А. А. М. и А. Р. И., действаща чрез своята майка и законен представител А. А. М., разликата над 70 000лв. до присъдените 100 000лв., представляващи дължимо на всеки един от тях обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди от смъртта на Р. И. А., починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2015г. до 07.11.2018г. включително, на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД.

    Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

    Ответниците по касационната жалба оспорват основателността на същата и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на разноски.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

    Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по предявените искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ пред въззивната инстанция по въззивната жалба на застрахователя е било спорно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия Р. И. А., изразяващо се в липса на поставен предпазен колан. Съставът на ВнАС се е позовал на заключението на комплексната съдебно-автотехническа и медицинска експертиза и обясненията на вещите лица, които установяват, че причината за смъртта на лицето са получените при произшествието травми в дясната слепочна част на главата и дясната гръдна половина. С оглед конкретния автомобил, оборудван с триточкови инерционни предпазни колани с допълнително „пренатягане” на всички места и с функция да предпази „политане напред” на тялото при челен удар при възникване на ПТП, според вещите лица коланът не може да контролира свободното движение на крайниците и на главата (и съответно да ги предпази), а в някой случаи и да задържи движението на тялото настрани. В конкретния случай това означава, че използването на „ляв колан” (за пътник на задна лява седалка коланът преминава през лявото рамо) принципно не винаги може да ограничи движението на горната част на тялото на дясно. От значение е и позицията на човешкото тяло към момента на удара. Съобразно и специфичния за случая механизъм на ПТП коланът не би могъл да задържи тялото на пострадалия и да предотврати удара от дясно по главата и гърдите. Само при отрицателно ускорение в посока на движение на автомобила същият обезопасява политането на тялото напред (в частност торса, без крайници и глава) като до някаква степен го задържа и го връща обратно към седалката. Съдът изрично се е обосновал и със становището на вещите лица, че при поставен колан травмите биха били по-малки, но гаранция за леталния изход няма никаква. Едното вещо лице изрично е посочило, че разстоянието между предните и задните седалки е

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари