Определение №60352/08.06.2021 по дело №1809/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    5

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60352

    гр. София, 08.06.2021г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

    АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

    като изслуша докладваното от съдия Христова т.д.№1809 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба от „Мото Ойл“ ЕООД, [населено място] срещу решение №872 от 21.04.2020г. по гр.д.№5474/2020г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №3946 от 31.05.2019г. по гр.д.№9519/2015г. на СГС, ГО, 9 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „Мото Ойл“ ЕООД срещу „Мотобул“ ЕАД, [населено място] искове, както следва: 1/ на основание чл.108 ЗС- за признаване за установено, че ищецът е собственик на движимите вещи, описани в таблиците на л.235-250 от първоинстанционното дело и за осъждане на ответника да му ги предаде; 2/ на основание чл.59 ЗЗД- за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 1 000 лева- пропуснати ползи от лишаването на ищеца от реализиране на печалба от продажбата на описаните вещи в таблиците на л.235-250 от първоинстанционното дело, ведно с лихва за забава от 20.07.2015г. до окончателното плащане; 3/ на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати сумата 100 лева - лихва за забава върху обезщетението за пропуснати ползи за периода от 20.07.2012г. до 20.07.2015г.; 4/ на основание чл.57, ал.2 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати сумата 136 000 лева - равностойността на подлежащите на връщане описани вещи в таблиците на л.235-250 от първоинстанционното дело, при установяване погиването/ отчуждаването/ изразходването им, ведно със законната лихва от 20.07.2015г. до окончателното плащане и 5/ на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати сумата 1 000 лева - лихва за забава върху сумата от 136 000 лева за периода от 20.07.2012г. до 20.07.2015г.

    В касационната жалба се твърди, че при постановяване на обжалваното въззивно решение САС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, довели до неправилност на акта. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е изложил мотиви и не се е произнесъл по наведените във въззивната жалба оплаквания и доводи. Счита, че от доказателствата по делото се установява основателността на исковите претенции, поради което решението следва да се отмени и да се постанови ново за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

    Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора: за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви като направи самостоятелен анализ и преценка на доказателствата, да се произнесе кои правнорелевантни факти намира за установени, да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни. Твърди, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК, ТР №1/04.01.2001г., т.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, както и с практиката, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК.

    Ответникът „Мотобул“ ЕАД оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

    Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

    Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

    За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.59 и чл.86 ЗЗД, евентуално съединени с искове с правно основание

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари