Определение №60351/08.06.2021 по дело №732/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    1

    8

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60351

    гр. София, 08.06.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

    МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

    като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 732 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „База – СС“ ЕООД (н) срещу решение № 260011 от 27. 01. 2021 г. по в. т. д. № 327/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 12 от 31. 01. 2020 г. по т. д. № 63/2019 г. на Смолянски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на касатора за откриване производство по несъстоятелност на сдружение с нестопанска цел „Туристическо дружество „Карлък“ поради неплатежоспособност и свръхзадълженост.

    Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост и моли същото да бъде отменено по изложени в жалбата съображения. Твърди, че без анализ на доказателствения материал и без самостоятелни фактически констатации относно релевантните факти, въззивният съд е приел, че ответното дружество разполага с достатъчно активи. Необоснован бил изводът на съда, че длъжникът не е спрял плащанията си, тъй като бил формиран при игнориране на обстоятелствата, че съществена част от разплащанията се осъществяват по пътя на принудителното изпълнение и със средства, които не са собственост на длъжника. Касаторът сочи, че направеното заключение за несъществуването на вземанията на касатора, молител в производството към длъжника не съответства на доказателствата по делото. Изразява становище, че изводите на въззивния съд относно предпоставките по чл. 608 ТЗ и момента, към който следва да се преценява цялостното финансово и икономическо състояние на длъжника, са в отклонение от практиката на ВКС. При преценка на състоянието на неплатежоспособност на ответника по молбата по чл. 625 ТЗ апелативният съд не обсъдил конкретните показатели за ликвидност, намерили израз в заключенията на икономическата експертиза. Въззивният съд не съобразил данните по делото относно извършените от ответника плащания и момента на тяхното спиране, както и относно актуалното икономическо състояние на длъжника, включително с оглед публичноправните задължения на същия и задълженията към други кредитори, липсата на краткотрайни бързоликвидни активи, като не изложил мотиви във връзка с тези обстоятелства.

    Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение по т. д. № 3035/2013 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 169/2010 г., решение по т. д. № 959/2009 г., решение по т. д. № 169/2010 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 1042/2012 г., І т. о., решение по т. д. № 959/2009 г. , ІІ т. о., решение по т. д. № 169/2010 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 685/2012 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 2303/1998 г., І т. о., решение по гр. д. № 1424/1996 г., V г. о. и решение № 71 по т. д. № 4254/2013 г., І т. о. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, както следва: „1. Кои са материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност? Кой е моментът, към който следва де се преценява цялостното финансово и икономическо състояние на длъжника?; 2. В чия доказателствена тежест е оборване на презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ и обосноваване неприложимостта на ал. 3 на същата разпоредба?; 3. Наличието на ДМА, представляващи основно средство на производство (неучастващи при пресмятане на коефициентите), достатъчно основание ли е за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ?;

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари