Определение №60347/08.06.2021 по дело №2146/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60347

    гр. София, 08.06.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

    МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

    като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2146 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на К. И. Н. срещу решение № 171 от 20. 08. 2020 г. по в. т. д. № 192/2020 г. на Великотърновски апелативен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 39 от 28. 02. 2020 г. по т. д. № 160/2019 г. на Плевенски окръжен съд е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат П. И. В. в резултат на ПТП на 14. 07. 2014 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

    В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на закона и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди, че въззивният съд неправилно е отрекъл правото на ищеца да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от загубата на брат му. Сочи, че макар и да не са живели в общо домакинство, двамата братя са имали силна емоционална връзка, тъй като след загубата на съпругата си ищецът е останал самотен родител с малко дето, материално затруднен, без постоянен доход, като починалият е осигурявал материалната му издръжка. Касаторът прави искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск.

    Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя следните въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и решение № 310 от 6. 02. 2019 г. по т. д. № 2429/2017 г. на ВКС, ІІ т. о.: „1. Необходимо условие за присъждане на обезщетение на брат за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на брат ли е съжителството в общ дом/домакинство?; 2. Необходимо условие за присъждане на обезщетение на брат за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на брат ли е преживелият да е останал без решаваща за живота, здравето или бъдещето си материална или физическа опора?“

    Ответникът по касационната жалба „Застрахователна компания Лев инс“ АД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното:

    Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. В. – негов брат, причинена при ПТП на 14. 07. 2014 г. от водача К. М., застрахован в ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

    Във въззивното решение са обсъдени показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, съгласно които ищецът и починалият му брат приживе са поддържали много добри отношения, не са имали конфликти и са се уважавали и подпомагали; двамата са живели в [населено място] и са имали самостоятелни семейства, като семейството на В. живеело

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари