Определение №60347/09.06.2021 по дело №2064/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    6

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №60347

    София.09.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

    ПЕТЯ ХОРОЗОВА

    изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

    т.дело № 2064/2020 година

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Г. Г. М., ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1174 от 10.06.2020 г. по в.гр.д. № 5569/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, първи състав, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 4201 от 11.06.2019 г. по гр.д. № 15419/2016 г. на Софийски градски съд, I-7 състав, като краен резултат ответникът – ЗК“Лев Инс“ АД е осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 105 000 лв. от смъртта на майка й И. Р., настъпила при ПТП на 20.07.2015 г., ведно със законната лихва от 20.07.2015 г.

    В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че въззивният съд не е отчел задължителните критерии по прилагане на чл.52 ЗЗД, а наред с това е взел предвид произволни критерии, които са без значение за размера на обезщетението. Сочи се, че при постановяване на решението не са съобразени в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти, както и многократно по-ниския размер на претенцията от установения лимит. Като недоказано се счита и съпричиняването на вредоносния резултат. По съображения, подробно развити в жалбата, се иска касиране на въззивното решение и постановяване на ново решение по същество, с което искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ бъде уважен до размер от 180 000 лв., така както е посочен в първоинстанционното решение, ведно със законната лихва от произшествието. Претендира се отмяна на въззивното решение и в частта за присъдените в полза на застрахователя разноски. Формулирано е и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ЗА.

    В инкорпорирано в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; Липсата на посочване и на анализ на задължителните критерии по приложение на чл.52 ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение; Отчитането на произволни несъществени обстоятелства и игнорирането на съществени такива, предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост; Кои са критериите за определяне на съдържанието на връзката между починалата и ищцата и при определяне на интензитета на преживяваните от ищцата болки и страдания; 2. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. ; Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите, като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични за случая обстоятелства, въведени с ППВС № 4/68 г., гарантиращи правилното приложение на принципа на справедливост; 3. Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната; Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия; Липсата на каквито и да е изложени съображения относно лимитите, показващо пълното му игнориране, води ли до неправилно приложение на принципа на справедливост, при условията на пряк иск; Нарушен ли е принципа за справедливост и общественото възприемане на справедливостта при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари