Определение №60346/09.06.2021 по дело №1863/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60346

    Гр. София, 09.06. 2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 12.05.2021 г. в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

    ПЕТЯ ХОРОЗОВА

    Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА

    т. д. № 1863/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

    Производството е по реда на чл.288 ГПК.

    Образувано е по подадена касационна жалба от Е. Л. Н., чрез процесуален пълномощник, против решение № 1008 от 13.05.2020 г. по в. т. д. № 5038/2019 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 15-ти състав, с което е потвърдено решение № 1234/05.07.2019 г. по т. д. № 1569/2018 г. по описа на Софийски градски съд. С последното е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че касаторът дължи на ИВЕРО ЕООД сумата 40 000 лв. – главница по запис на заповед от 21.11.2016 г., ведно със законната лихва от 13.04.2018 г. до окончателното плащане, за която сума срещу Е. Л. Н., в качеството му на авалист на издателя АУТО ЕКИП ЕАД, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 20.04.2018 г. по гр. д. № 23846/2018 г. на СРС, I ГО, 49-ти състав, както и са присъдени разноските за исковото и заповедното производство.

    В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила; и се моли за неговата отмяна. Според касатора, съдът не е взел предвид всички обстоятелства от значение за разрешаването на спора /вземането е било възстановено частично/.

    Искането за допускане на касационно обжалване е основано на разпоредбите на чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК. Изрично са формулирани следните въпроси: 1/ Обвързан ли е съдебният състав с твърдението за фактите относно съществуването на каузални отношения и относно необходимостта от изследване на каузалните правоотношения между страните, въведени по делото и представляващи основание за издаване на процесния запис на заповед, с оглед събраните по делото доказателства и представени допълнително такива; 2/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди и оцени всички събрани и представени по делото и относими към предмета на спора доказателства в тяхната съвкупност; 3/ Следва ли въззивният съд да съобрази решението си с всички доводи на страните и събраните по делото доказателства, свързани с тези доводи, относими към правнорелевантните факти; 4/ Следва ли съдът да вземе предвид факта, че сумата по запис на заповед не е предявена за плащане в срок до една година от издаването му, водещо до прескрибиране на ефекта и съответно до основателност на абсолютното възражение по чл.514 ТЗ на задължените по ефекта лица. От страна на касатора се прави и бланкетно позоваване на всички хипотези на чл.280 ал.2 ГПК.

    Против жалбата в срока по чл.287 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ИВЕРО ЕООД [населено място], чрез процесуален пълномощник, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, излага се и становище за неоснователност на касационната жалба.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, констатира следното:

    Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

    За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, е приел, че обжалваното съдебно решение е допустимо, както с оглед процесуалните срокове и предпоставки за предявяване на иска, така и поради липсата на пречки делото да се води само срещу менителничния поръчител /производството срещу издателя е било отделено и спряно, на основание чл.637 ал.1 ТЗ/.

    По съществото на спора въззивният съд е приел, че по делото липсва въведено от ответника каузално правоотношение, обезпечено със записа на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари