Определение №60345/09.06.2021 по дело №1954/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    5

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60345

    София, 09.06. 2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

    ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

    Евгений Стайков

    изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1954/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на А. М. И. срещу решение №1152 от 09.06.2020г., постановено по в.гр.д.№21/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 с-в., с което е потвърдено решение №4846/01.07.2019г. по гр.д.№9827/2016г. на Софийски градски съд, ГО, І-11 с-в. в обжалваната му от ищцата част.

    В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, с което е потвърдено решението на СГС в частта му, с която е отхвърлен иска на А. И. по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над 40 000лв. до претендираното обезщетение от 95 000лв., е неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния закон и необоснованост. Сочи се, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният състав не е взел предвид всичките наранявания, причинени на ищцата в резултат на застрахователното събитие, както и настъпилите последици от травмите. Според касаторката определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди от 40 000лв. е силно занижен като не е съобразен със съдебната практика за размера на вредите от ПТП, станали през 2016г., както и с установените законови лимити на отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Твърди се, че в нарушение на постановките в т.11 от ППВС №4/1968г., въззивният съд не е изложил мотиви на базата, на които да формира изводи за справедливия по смисъла на чл.52 ЗЗД паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания. Претендира се отмяна на въззивното решение, осъждане на ответното дружество на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) да заплати на ищцата допълнително сумата от 55 000лв. (или общо 95 000лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2016г. и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Я. С. на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване като са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с указанията, дадени в Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС и с практиката на ВКС, обективирана в решение №131/2016г. по т.д.№2592/2014г. на ІІ т.о., решение №27/2015г. по т.д.457/2014г. на ІІ т.о., решение по т.д.№1154/2013г. на ІІ т.о., решение по т.д.№299/2019г., ІІ т.о., решение №94 по т.д.916/2011г. на І т.о. решение №33 от 21.03.2015г. по т.д.543/2014г. на ІІ т.о., решение по т.д.№566/2010г. на ІІ т.о., решение №111/2011г. по т.д.№676/2010г. на ІІ т.о. и решение №104/2014г. по т.д.№2998/2013г., а именно:

    1.„Относно приложението на принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД при определяне обезщетение за неимуществени вреди?“;

    2. „Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно §27 от ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната към датата на непозволеното увреждане?“;

    3. „Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт увреждания в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?“;

    4. „Игнориране на съществени и значими обстоятелства предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост; Непосочване, неотчитане в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление по всяко дело – 1.) брой на нанесените телесни увреждания; 2.) възрастта на ищеца; 3.) понесените негативни психически изживявания; 4.) продължаващите страдания и трайни последици за здравето и 5) действащите лимити към датата на ПТП, води ли до нарушаване принципа на справедливост?“;

    5. „Длъжен ли е съдът да посочи всички съществуващи критерии и да ги съпостави

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари