Определение №60343/09.06.2021 по дело №1684/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    13

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60343

    гр. София, 09.06.2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

    АННА БАЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1684 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

    Образувано е по касационни жалби на ответниците Анна М. С. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Г. и К. В. Гамакова, действаща като ЕТ „Хоризонт – К. Гамакова“, [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Хайк срещу решение № 5 от 05.02.2020г. по в. т. дело № 335/2019г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение. С въззивния съдебен акт е отменено частично решение № 50 от 07.03.2018г. по т. дело № 208/2017г. на Окръжен съд Бургас, граждански състав и вместо него е прието за установено спрямо К. В. Гамакова като ЕТ „Хоризонт – К. Гамакова“, че дължи на „Юробанк България“ АД законна лихва върху главницата по запис на заповед от подаване на заявлението – 02.09.2016г. до окончателното изплащане, и е прието за установено спрямо Анна М. С., че дължи на „Юробанк България“ АД законна лихва върху главницата по запис на заповед от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение – 06.02.2017г. до окончателното изплащане. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е прието за установено спрямо К. В. Гамакова като ЕТ „Хоризонт – К. Гамакова“ и Анна М. С., че дължат солидарно в полза на „Юробанк България“ АД заплащането на сумата от 26 270 лв. – просрочена главница и сумата от 11 139,32 лв., дължима лихва за периода от 21.06.2014г. до 25.08.2016г. по запис на заповед от 09.03.2012г.

    Касаторът Анна М. С. прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основните оплаквания касаят изводите на въззивния съд за надлежното предявяване на записа на заповед на издателя, както и за ангажирането на отговорността на авалиста вследствие на това предявяване. Поддържа, че не са налице доказателства за надлежно предявяване за плащане на менителничния ефект на издателя. Твърди, че нотариалното удостоверяване на връчването на нотариалната покана на издателя е нищожно по смисъла на чл. 576 връв връзка с чл. 580, т. 6 ГПК, предвид липсата на подпис на нотариуса. Поддържа още, че записът на заповед трябва да бъде предявен изрично и на авалиста, за да бъде реализирана неговата отговорност.

    В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС:

    1. „Съставлява ли годно доказателство, обвързващо съда и страните с материална доказателствена сила на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, нотариална покана, с която записът на заповед е предявен за плащане, за която нотариална покана се твърди, че е била връчена по реда на чл. 47 ГПК /а не лично на адресата/, и в която липсва подпис, респ. изявление на нотариуса, удостоверяващо факта на връчване на поканата?“

    2. „Налице ли е нотариално удостоверяване на връчването на нотариалната покана по смисъла на чл. 592, ал. 1, изр. 2 ГПК, ако липсва подпис на нотариуса, удостоверяващ връчването на поканата, или е достатъчно полагането на щемпел по образец и залепването на уведомление по чл. 47 ГПК от връчителя, за да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 592, ал. 1, изр. 2 ГПК?“

    Според касатора първият и вторият въпроси са решени в противоречие с решение № 163 от 25.02.2016г. по

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари