Определение №60342/08.06.2021 по дело №1330/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60342

    Гр. София, 08.06. 2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

    ПЕТЯ ХОРОЗОВА

    Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1330/2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

    Производството е по реда на чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на ПАРИЖ 2013 ЕООД [населено място], представлявано от А. А. Н., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 244 от 27.01.2020 г. по в. т. д. № 4026/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 20-ти състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 767 от 22.04.2019 г. по т. д. № 3123/2017 г. по описа на Софийския градски съд, с което е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че ПАРИЖ 2013 ЕООД и А. А. Н. дължат солидарно на БЕРА РУКС СТРОЙ ООД сумата от 150 000 лв., представляваща главница по запис на заповед от 11.10.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 06.04.2017 г. до погасяването, като ответниците са осъдени да заплатят солидарно и разноските на насрещната страна за исковото и заповедното производство, съответно от 8 400 лв. и 3 000 лв.; както и са присъдени разноски в размер на 4 200 лв. за въззивната инстанция.

    В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на въззивното решение, въз основа на които се претендира неговата отмяна.

    В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Нищожен ли е записът на заповед, при условие, че падежът в него е уговорен неясно и по начин, който буди съмнение и дава основание за различно тълкуване волята на издателя, т.е., уговорен е по начин, различен от предвидените в чл.486 ал.1 ТЗ /твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 77 от 14.08.2015 г. по т.д.№ 1156/2014 г. на І т.о./; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства /по въпроса се сочи противоречие с решение № 222/27.03.2018 г. на ВКС по т.д.№ 505/2017 г., ІІ т.о., ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и др. практика по чл.290 ГПК/. Релевира се и самостоятелното основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за достъп до касация.

    Насрещната страна, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва основателността на жалбата, като развива доводи главно за правилността на обжалвания акт и моли да не се допуска касационно обжалване, евентуално въззивното решение да бъде оставено в сила.

    За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:

    Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и атакуваният акт подлежи на касационен контрол, поради което е допустима.

    За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел, че представеният по делото запис на заповед съдържа всички предвидени в чл.535 ТЗ реквизити - наименованието "запис на заповед" в текста на самия документ, безусловно и неотменимо задължение да се плати определена парична сума, лицето на което следва да се плати, дата и място на издаване на записа на заповед и падеж на задължението по записа на заповед, съгласно чл.486 ал.1 т.4 ТЗ – на определен ден, което освобождава кредитора от задължение да го предяви за плащане на длъжника и от който момент задължението на последния за плащане на обещаната сума следва да се счита за изискуемо.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари