Определение №60335/10.06.2021 по дело №1664/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60335

    гр. София, 10.06.2021г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

    МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

    изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №1664 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 от ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на К. Н. А. срещу решение №1316/23.06.2020г. по гр.д.№3125/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение №2396/03.04.2019г. по гр.д.№16290/2016г. на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 9 състав, е отхвърлен предявеният от К. Н. А. против ЗК „Лев Инс“ АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.05.2015г., за сумата 4 000 лв., представляваща разликата над следващите се 8 000 лв. до присъдения от първоинстанционния съд размер от 12 000 лв.

    В касационната жалба се сочи, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, без да са взети предвид високият интензитет на търпените от него болки и страдания и продължителния период на лечение. Моли за отмяна на обжалваното решение и за осъждане на ответника да заплати разликата над присъдените 8 000 лв. до претендираните 12 000 лв. Претендира и присъждане на разноски.

    Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва жалбата, като твърди липса на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, приема следното:

    Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от К. Н. А. неимуществени вреди вследствие процесното ПТП възлиза на 8 000 лв. Съобразил е възрастта на ищеца – 71 години; вида на претърпяната от него травма – контузия на гърдите и корема, контузия на лява колянна става, контузия на дясно стъпало. Отчел е, че възстановителният период е продължил около 20 дни, като не са извършвани оперативни интервенции и предизвиканата травма не е наложила гипсова имобилизация.

    Касационният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно „приложението на принципа за справедливост, във връзка с критериите при определяне на конкретен размер обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя във връзка с приложението на т.11 от ППВС №4/23.12.1968г.“ Позовава се на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като поддържа, че е налице противоречие с разясненията в т.11 на ППВС № 4/23.12.1968г.

    Поставеният от касатора въпрос относно приложението на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, е относим към предмета на конкретното дело, образувано по иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, но не се доказва наличието на релевираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По въпроса, свързан с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика – цитираното от касатора ППВС № 4/23.12.1968г., в съответствие, с която е постановено обжалваното решение. В същото е разяснено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари