Определение №60331/02.06.2021 по дело №1376/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60331

    София, 02.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

    ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

    Десислава Добрева

    при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1376 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Образувано е по съвместната касационната жалба (с вх. № 7129 от 1.VІ.2020 г.) на Д. С. Ш., М. М. П., М. Х. Х. и П. Х. Ш. – всички с адрес в [населено място], [община], обл. П., подадена чрез общия им процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 564 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 5.ІІ.2020 г., постановено по гр. дело № 5550/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 2200/4.ІV.2017 г. на СГС, ГК, с-в І-7, по гр. дело № 20049/2014 г..: за отхвърлянето – като неоснователни и недоказани – както на преките им частични искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, така и на евентуалните съединените им частични осъдителни искове с правно основание по чл. 45 ЗЗД, водени съответно срещу ответната ЗК „Лев Инс“ АД-С., както и срещу ответника автомобилист М. С. и неговата съпруга Ц. С. с предмет присъждане на обезщетения неимуществени вреди от загубата на техния родственик Х. М. Ш. в резултат от процесното ПТП, настъпило на 16.ХІІ.2011 г.

    Единственото оплакване на четиримата касатори е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което те претендират отменяването му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който частичните им субективно съединени преки осъдителни искове срещу ответната застрахователна компания „Лев Инс“ АД-С. /ЕИК[ЕИК]/ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 16.ХІІ.2011 г., да бъдели уважени в предявените по делото техни размери, ведно с присъждане на законна лихва върху главниците на обезщетенията им от датата на вредоносното събитие и до окончателното им изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски за всички инстанции.

    В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към съвместната си жалба четиримата нейни податели обосновават приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението за „очевидна неправилност“ на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол) още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора, въведен с искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, евентуално съединени с такива по чл. 45 ЗЗД, въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в задължителните постановки на ТР № 28 от 28.ХІ.1984 г. на ОС на ВС на НРБ по тълк. дело № 10/1984 г. и в тези на ТР № 1/23.ХІІ.2015 г на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., а така също и в две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии (Р. № 147/19.VІ.2012 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 582/2011 г., както и Р. № 154/23.ХІІ.20126 г. на І-во т.о. по т. д. № 3401/2015 г.), по следните два правни въпроса:

    1./ „Несъобразяването на велосипедист с правилата на ЗДвП води ли задължително до отказ от обезвреда или при установена вина на водача на МПС води до прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?”;

    2./ „От кой момент велосипедистът следва да бъде възприеман като опасност за движението?”;

    По реда на чл. 278, ал. 1 ГПК ответната по касация застрахователна компания „Лев Инс“ АД-С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване на 4-мата касатори за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му „ведно с всички законни последици“, но без да са били ангажирани доказателства за реално

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари