Определение №60330/02.06.2021 по дело №2246/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60330

    София, 02.06. 2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

    ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

    Десислава Добрева

    при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……………….………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2246 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 74491 от 2.Х.2020 г. на Ш. Б. М. от [населено място] и С. Б. Ю. от [населено място], обл. Разград, подадена чрез техния процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 11750 на Софийския апелативен съд, ГК, ХІІ-и с-в, от 3.VІІІ.2020 г., постановено по гр. дело № 5922/2019 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 5321/12.VІІ.2019 г. на СГС, ГК, с-в І-18, по гр. дело № 14015/2018 г. в частта му за отхвърлянето – като неоснователни - на предявените от тях преки искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу ответната по тях застрахователна компания „Уника“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ за заплащане на обезщетения от по 40 000 лв. за претендираните им неимуществени вреди от смъртта на сестра им Г. Б. Х. в резултат от ПТП, настъпило на 31 юли 2011 г. по вина на М. Р. М., като водач на лек автомобил „Мазда“ с рег. № РР 38-76 АР, застрахован по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № 055110238356 при ответната ЗК „Уника“ АД.

    Единственото оплакване на двете касаторки е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което те претендират отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който преките им осъдителни искове срещу ЗК „Уника“ АД-София да бъдели „уважени в пълен размер“, както и да им се присъдят всички направени съдебно-деловодни разноски, „вкл. и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за всички инстанции“.

    В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата двете й подателки обосновават приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в задължителните постановки на ТР № 1/21.VІ.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г. /“с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД“/, така и в четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от второто отделение на неговата търговска колегия (Р. № 26/4.VІ.2019 г. по т. д. №[ЕИК] г.; Р. № 372/14.І.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г.; Р. № 70/3.VІ.2019 г. по т. д. № 755/2018 г.; Р. № 310/6.ІІ.2019 г. по т. д. № 2429/2017 г.), по следните два материалноправни въпроса:

    1. „Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?“;

    2. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик?“

    По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация застрахователна компания „Уника” АД-София /ЕИК[ЕИК]/, писмено е възразила чрез свой надлежно упълномощен юрисконсулт /В.М./ както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на дължимо за настоящето касационно производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).

    Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна /въззивник/ в производството пред САС, съвместната касационна жалба на сестрите Ш. Б. М. от [населено място] и С. Б. Ю. от [населено място], обл. Разград, ще следва да се преценява като процесуално

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари