Определение №60330/02.08.2021 по дело №1886/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60330

    гр. София, 02.08.2021 г.

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

    РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

    като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1886/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба вх. № 263715/11.12.2020 г. на “Константин 07“ ООД, чрез процесуалния представител адвокат Н. К., срещу въззивно решение № 260048/23.10.2020 г. по в. гр. д. № 673/2020 г. на Окръжен съд – Хасково. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

    В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че решението е очевидно неправилно, както и че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1. Възможно ли е държането на обекти, построени с надлежно издадени строителни разрешения и при наличие на влязло в сила решение, с което административният съд е приел, че същите са изградени съобразно строителните правила и норми, да представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС; 2. Задължен ли е съдът в преценката си за неоснователните действия по чл. 109 ЗС да зачете задължителната сила на решението на административния съд, съгласно чл. 302 ГПК - противоречие с ТР № 4 от 2017 г. на ВКС и решение № 137/05.10.2016 г. по т. д. № 2327/2015 г. на ВКС, II т.о.; 3. Неоснователните действия по чл. 109 ЗС, вследствие частично навлизане в имота на ищеца при строителство, извършено от ответника - съсобственик в съседен имот, съставляват ли действителна пречка по смисъла на закона при условие, че ищецът не е предприел никакви действия по упражняване правото си на собственост - противоречие с ТР № 4 от 2017 г. на ВКС; 4. Длъжен ли е съдът като втора инстанция да разреши повторно материалния спор и да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства, при условие, че естеството на спора и правната квалификация на спорното право съдържат оценъчни категории - противоречие с решение № 15/30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г. на ВКС, IV г.о.

    Ответникът по касационната жалба – „Мак - 92“ ЕООД е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

    При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:

    С въззивното решение е потвърдено решение № 3/10.01.2020 г., постановено по гр. д. № 42/2017 г. на Районен съд – Ивайловград, с което ответникът - „Константин - 07“ ООД е осъден на основание чл. 109 ЗС да прекрати неоснователното действие, което пречи на „Мак - 92“ ЕООД да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот 1106 от кв. 22 по ПУП на гр. Ивайловград, одобрен със Заповед № 0164/09.10.2000 г., с площ от 1650 кв. м., като премахне за своя сметка навес с дървена конструкция и ограда, попадащи в посочения недвижим имот.

    Въззивният съд е приел, че въпросът относно необходимостта от извършване на действия за осъществяване на инвестиционни намерения не препятства възможността собственикът да поиска от всяко трето лице да се въздържа от действия, с които се смущава спокойното упражняване на правото му на собственост. Обстоятелството, че ищецът притежава само идеални части от имота, не засяга правото му да предяви иск по чл. 109 ЗС. По делото

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари