Определение №60329/02.08.2021 по дело №1520/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60329

    гр. София, 02.08.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

    РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

    като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1520/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба вх. № 77827/11.12.2020 г. на “Трансремонтинженеринг“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат К. С., срещу въззивно решение № 12223/02.11.2020 г. по гр. д. № 6208/2019 г. на Апелативен съд – София. Поддържат се оплаквания, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

    В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че решението е очевидно неправилно, както и че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди твърденията относно съществуването на каузални отношения между страните и наличието на деривативно или оригинерно основание за придобиване на недвижим имот, като извърши самостоятелна преценка на представените по делото доказателства; 2.Относно разглеждането на правен спор с предмет право на собственост върху недвижим имот, който не е надлежно индивидуализиран с исковата молба; 3. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и събраните по делото доказателства, свързани с тези доводи; 4. Следва ли съдът да вземе предвид факта, че ищецът е придобил право на собственост върху процесния имот, върху който ответникът упражнява фактическа власт, независимо от отбелязването на публичния изпълнител, че въвод е извършен срещу длъжника по изпълнението; 5. Относно необходимостта от изследване на знание за увреждане от страна на юридическото лице, в чийто капитал при учредяването му е внесена апортна вноска, в производство по иска с правно основание чл. 108 ЗС; 6. Относно законосъобразността на извършен въвод във владение на основание чл. 246, ал. 10 ДОПК и възлагателно постановление, без да е индивидуализиран имотът, в случай че се владее от трето лице, което е установило владението си преди завеждането на делото, по което е издадено изпълняваното решение, като от имота е отстранен „Трансремонтинженеринг - три“ ЕООД, без присъствието на негов представител.

    Ответникът по касационната жалба „Ринок“ ЕООД е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

    При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:

    С въззивното решение е потвърдено решение № 3135/02.05.2019 г., постановено по гр. д. № 8198/2017 г. на Софийски градски съд, в частта, в която на основание чл. 108 ЗС съдът е признал за установено по отношение на ответника „Трансремонтинженеринг“ ЕООД, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.505.3016, находящ се в гр. София, район Сердика, Илиянци, с площ от 219 кв. м., заедно с построената в имота сграда на два етажа с идентификатор 68134.505.3016.1, със застроена площ от 100 кв. м., с предназначение - за енергопроизводство /трафопост/, като е осъдил „Трансремонтинженеринг“ ЕООД да предаде на „Ринок“ ЕООД владението върху посочените недвижими имоти, както и да му заплати на основание чл. 59 ЗЗД сумата от общо 45 000 лв., представляваща обезщетение за периода 03.09.2013 г. - 27.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2017 г. до цялостното й изплащане.

    Въззивният съд е приел, че процесният имот е бил придобит през 2002 г. от „Трансремонтинженеринг - три“ ЕООД чрез апорт, извършен от ответника „Трансремонтинженеринг“ ЕООД. След извършена публична продан този

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари