Определение №60327/19.07.2021 по дело №1519/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60327

    София, 19.07.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

    ВАНЯ АТАНАСОВА

    разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1519/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. У. като пълномощник на З. А. В. срещу въззивно решение № 260022 от 27.01.2021 г. по в.гр.д. № 702/2020 г. на Окръжен съд-Ловеч. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционно решение, което е било нищожно в частта за завещанието. Сочи също, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е приел, че възражението й за придобивна давност е преклудирано с изтичане на срока за отговор на исковата молба.

    В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката поставя следните въпроси: 1. При нищожност на първоинстанционното решение в частта за имота в [населено място], където в нарушение на диспозитивното начало, без направени от страните изрични искания, районният съд служебно е констатирал липса на дата в завещанието, оставено от наследодателката А. М. В. и служебно е прогласил нищожността на това завещание. 2. При представяне и изискване на относими и допустими доказателства относно възражението на жалбоподателката за давностно владение за имота в [населено място], въззивният съд първоначално прие, а по-късно отказа с мотив, че е настъпила преклузия поради липса на отговор на исковата молба, без да съобрази, че производството за съдебна делба е особено исково производство. Сочи, че посочените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС-основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК- очевидна неправилност.

    Ответникът по касация М. А. В. не е взел становище по касационната жалба.

    Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

    С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 260065 от 21.10.2020 г. по гр.д. № 1995/2018 г. на Районен съд-Ловеч в обжалваната от съделетелката З. В. част, с която е допусната делба между нея и М. А. В. на следния недвижим имот: Апартамент № .... в [населено място], [улица] сградата на етажна собственост ЖСК „К. П. в.”, ет. .., с площ 82.52 кв.м, заедно с таванско помешение № ..., избено помещение № ... и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... , при права 1/8 ид. част за съделителя М. В. и 7/8 ид. части за съделителката З. В..

    Страните по делото са наследници на А. М. В., поч. на 12.02.1996 г., и А. М. В., починала на 12.01.2008 г.

    По отношение на имота в [населено място] въззивният съд е приел за установено, че е придобит от наследодателя А. В. и от З. В. през 1990 г. чрез членство в ЖСК.

    Със саморъчно завещание от 28.05.1991 г. А. В. е завещал на З. В. своята половина от апартамента, заедно с мазето, но без таванската стая, а със саморъчно завещание от 01.08.1991 г. й завещал и 1/2 ид. част от гараж. Въззивната инстанция е споделила изводите на първоинстанционния съд, че двете завещания са породили действие до размер на 1/4 ид. част от имота, съобразно правата на завещателя, тъй като придобитата от него 1/2 ид. част е била в режим на съпружеска имуществена общност, и той не би могъл да се разпорежда чрез завещания с частта на другия съпруг.

    По делото е представено и саморъчно завещание от А. М. В., с която тя завещава на дъщеря си З. В. своята половина от апартамента в [населено място] и гаража в същия блок. Посочената в завещанието датата е „11.1991 г.”. Въззивният съд е приел,

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари