Определение №60318/02.06.2021 по дело №2007/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60318

    София, 02.06.2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

    ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

    Евгений Стайков

    изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2007/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на В. Л. К. срещу решение №11753 от 03.08.2020г., постановено по в.гр.д.№1371/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в, в частта му, с която е потвърдено решение №8840/27.12.2019г. по гр.д.№5805/2018г. на Софийски градски съд, ГО, І-8 с-в за отхвърляне на претенция за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000лв. до обжалвания от ищцата пред въззивната инстанция размер от 60 000лв.

    В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, противоречие с трайната съдебна практика и събраните по делото доказателства. Сочи се, че въззивният съд не е обсъдил в тяхната цялост доказателствата по делото относно характера на получените от ищцата увреждания, сложността на хирургическата интервенция и обема на търпените от нея болки и страдания, включително по време на възстановителния процес. Според касаторката определения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000лв. е не е съобразен с принципа за справедливост и със задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД, дадени в ППВС №4/1968г. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, осъждане на застрахователното дружество на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) да заплати на ищцата допълнително сумата от 10 000лв. (или общо 60 000лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2018г. и разноски по делото.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване като са поставени следните две групи въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и практиката на ВКС:

    І. Правни въпроси, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД:

    1.„Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя?“.

    2. „Как следва да се прилага принципът на справедливостта въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, който трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя?“

    3. Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания на пострадалата и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?“

    4. „Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика?“

    5. „Длъжен ли е въззивният съд да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликт увреждания?“

    6.„ Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите, или е достатъчно да се търси „някакво компенсиране“?“

    7. „Определянето на обезщетения, очевидно несъизмерими с търпените морални вреди и огромното им занижаване, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?“.

    Според касаторката посочените по-горе въпроси са решени в противоречие с постановките в Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС и с практиката на ВКС, обективирана в решение №151/12.11.2013г. по т.д. №486/2012г. на ВКС, ІІ т.о., решение №104/25.07.2014г. по т.д.2998/2013г. на ВКС, І т.о., решение №124/11.11.2010г. по т.д.№708/2009г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №28/09.04.2014г. по т.д.№1948/2013г. на ВКС, ІІ т.о.,

    ІІ. Процесуалноправни въпроси:

    1.„ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи, изложения и възражения на страните във въззивната жалба, които са от значение за формулиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви?“.

    2. „Въззивният съд следва ли да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари