Определение №60315/13.07.2021 по дело №810/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60315

    София, 13.07.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

    ВАНЯ АТАНАСОВА

    разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 810/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. Й. и Н. Г. К. чрез техния процесуален представител адв. В. М., срещу въззивно решение № 260087 от 16.09.2020 г. по в.гр.д. № 1664/2019 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е отменено решение № 1846 от 14.05.2019 г. по гр.д. № 2484/2018 г. на Пловдивския районен съд и е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от М. Г. Й. и Н. Г. К. против Р. А. К. и Т. Х. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на ответниците, че М. Г. Н. и Н. Г. К. са собственици общо на 2/3 ид. части от следния недвижим имот: дворно място с площ 608 кв.м, съставляващо УПИ .... в кв. .... по плана на [населено място], ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 69.50 кв.м, ведно с всички подобрения и приращения в имота, и за осъждане на ответниците да им предадат владението на посочените идеални части от този имот.

    В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че наследодателят на ответниците като един от наследниците на общия наследодател е бил държател на идеалните части на останалите наследници. Извършените от него действия в имота са обикновени фактически действвия по стопанисването и поддържането на сънаследствения имот, и не са от естество да формират у другите съсобственици убеждението, че той е завладял техните идеални части.

    Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следните въпроси: 1. При собственически спорове между сънаследници необходимо ли е за установяване на анумус за своене на имота да бъдат доказвани факти единствено относно упражняването на фактическа власт. 2. Достатъчно ли е доказването на изключителни собственически права при съсобственост, възникнала по наследяване, чрез доказателства за намерението за своене по отношение на всички, но не и конкретно към останалите сънаследници. 3. Възможно ли е да се присъединява срока на придобивната давност към владението на лица, които приживе не са демонстрирали самостоятелни права по отношение на сънаследствения имот. Жалбоподателите се позовават и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. трето ГПК-очевидна неправилност.

    След подаване на касационната жалба жалбоподателят Н. Г. К. е починал и вместо него на основание чл. 227 ГПК като страна по делото са конституирани наследниците му по закон Й. И. К., Г. Н. К. и И. Н. К.

    В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Р. А. К. и Т. Х. К. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване.

    Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесният недвижим имот е бил собственост на Г. А. К., починал през 1978 г., и на съпругата му Р. Н. К., починала през 1985 г. Те са имали три деца-ищците М. Г. Й. и Н. Г. К., и наследодателят на ответниците А. Г. К., починал през 2014 г.

    През 1980 г. А. К. сключил брак с ответницата Т. К. и двамата се установили да живеят на втория етаж от къщата, като преди това изпълнили довършителните работи в етажа. Р. К. живеела в стая на първия етаж. След смъртта й през 1985 г. цялата къща се ползвала от А. К. и семейството

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари