Определение №60314/20.07.2021 по дело №844/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60314

    София, 20.07.2021 година

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

    ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

    ГЕРГАНА НИКОВА

    при участието на секретар

    изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

    гр.дело № 844 /2021 година и за да се произнесе, взе предвид:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано по касационната жалба вх. № 272513/10.12.2020 година на Н. Р. К. лично за себе си и като майка и законен представител на малолетната Б. Н. Х., и двете от [населено място], заявена чрез общия им процесуален представител адв. А. Д. АК - П. срещу въззивно Решение № 260350 от 09.11.2020 година по В.гр.д .№ 38/2020 година на ОС-Пловдив, в производство по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 521, ал. 2 ГПК.

    С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, резултат на нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно начина на обсъждане на доказателствата по детето и необоснованост.

    Искането да се допусне касационно обжалване се подържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК с довод, че исковете за присъждане равностойността на укритите и унищожени лични вещи на ищцата - касатор и на детето са отхвърлени без съдът да е направил задълбочена преценка на събраните по делото доказателства ,без да констатира противоречивите обяснения на ответника и свидетелските показания на неговата майка, без правилно да е разпределил доказателствената тежест, противоречие с приложената съдебна практика с Решение № 108 от 25.06.2020 година по гр.д. № 1538/2019 год. на ВКС - 4-то гр. отделение, Решение № 195 от 29.06.2016 година по гр.д. № 665/ 2016 год. на ВКС - 4-то гр. отделение, Решение № 100 от 08.07.2020 година по гр.д. № 4564/2019 год. на ВКС- 4-то гр. Отделение.

    В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са постъпили три писмени отговори от ответниците по касация – Н. Х., Х. Р. Х. и М. Р. Х., изготвени и подадени от общия им процесуален представител адв. Т. М. – АК П., с които се прави възражение за процесуална недопустимост на касационното производство респ. за липса на основания за допускане на касационното обжалване или за отмяна на обжалвания акт на въззивния съд. Претендират се разноски за процесуална защита по делото.

    Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия, като прецени релевираните доводи и възражения на страните, намира:

    Касационното производство е процесуално недопустимо, съгласно въведения праг за допустимост на касационното обжалване с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

    Съгласно действащия ГПК касационното обжалване, като втора -факултативна инстанция по линия на правораздавателния контрол на съдебните актове на съдилищата, с които същите се произнасят по съществото на спора, се урежда от правилата на чл. 280-295 ГПК.

    В предметната рамка на обжалване пред касационния съд по принцип са решенията на въззивните съдилища /окръжни и апелативни/ и някои техни определения, постановени по гражданско-правни или търговски спорове като втора инстанция в рамките на съответната правораздавателна компетентност. Без значение е дали с обжалваното въззивно решение /определение/, съдебният акт на първата инстанция е потвърден, отменен, обезсилен или прогласен за нищожен.

    За да бъде надлежно инициирано касационното обжалване, законодателят предполага допустимост на самото касационно производство – т.е. касае се до наличие на предпоставките /положителни или отрицателни/ за надлежно упражняване правото на касационна жалба. Общите предпоставки за допустимост са свързани с процесуална легитимация на страните, физическите или юридическите лица; наличието на правен интерес от обжалването т.е. страната касатор да е неудовлетворена от постановения правен резултат по решението на въззивния съд и да съществува възможността, доколкото би била допустима и евентуално основателна касационната жалба, с решението на ВКС да се постигне по-благоприятен за тази

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари