Определение №60312/20.07.2021 по дело №771/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60312

    София, 20.07.2021 година

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

    ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

    ГЕРГАНА НИКОВА

    при участието на секретар

    изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

    гр.дело № 771 /2021 година и за да се произнесе, взе предвид:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано по касационната жалба вх. № 261363/27.10.2020 година на Б. Д. Я., Н. С. Я., Г. Н. Я., М. Н. Я., всички от [населено място], заявена чрез общия им процесуален представител адв. Г. Я. САК срещу въззивно Решение № 260007 от 17.08.2020 година по В.гр.д .№ 58/2019 година на АС-Варна, в производство по чл. 108 ЗС.

    С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, резултат на нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд е допуснал очевидна неправилност при прилагане на закона и съдебната практика, почиващи на недопустим и в разрез със съдебната практика извършен косвен контрол за законосъобразност на решение на административен орган в нарушение на чл. 302 ГПК и разясненията на ТР № 5/2012 год. на ОСГТК на ВКС, неправилно приложение на реституционния закон и другите приложими законови норми. Поддържа се , че неправилността на решението по иска по чл. 108 ЗС, налага извод за незаконосъобразност на въззивното решение и в частта, с която е произнесено решение и по заявения положителен установителен иск.

    Искането да се допусне касационно обжалване се подържа по въпросите : 1./ Допустимо ли е да бъде извършен косвен контрол на влязло в сила съдебно решение, постановено в административно производство, когато ответник в гражданския процес е търговско дружество, правоприемник на страна в административното производство макар и само досежно капиталовата му правно-организационна структура? 2./ Допустимо ли е при извършване на косвен съдебен контрол на влязлото в сила решение, постановено в административно производство, гражданският съд да формира своите решаващи мотиви, без да съобрази разпоредбите на приложимите закони в административното производство и съответната съдебна практика? Приложима ли е разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) в отношенията на реституираните собственици на недвижими имоти и търговско дружество, в чиито капитал същото твърди, че е включен процесния недвижим имот, при решаване на спора за собственост по предявен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС от реституираните собственици срещу търговското дружество когато търговското дружество основава възражението си за собственост върху имота единствено на счетоводно записване? Допустимо ли е въззивният съд да не обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и всички доводи, свързани с твърденията им? с развити доводи, че по първия от въпросите не са съобразени разясненията на т.4 на ТР № 6/2005 год. на ОСГТК на ВКС и въззивното решение е в противоречие с цитираната съдебна практика - основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.

    С изложението се поддържа, че вторият поставен въпрос е произнесен в противоречие със съдебната практика по Решение № 3400 от 29.05.2000 година по адм.д.№ 2703/2000 год. на ВАС, II отд; Решение № 262 от 22.12.2014 година по гр.д.№ 1155/2014 год. на ВКС, I г. о. и Решение № 223 от 30.10.2013 година по гр.д.№ 723/2013 год. на ВКС, I г.о., т.е. отново се поддържа довод за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.

    С изложението се поддържа, че третият поставен въпрос е произнесен в противоречие със съдебната практика - т.2 на ТР № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС по приложение разпоредбата на чл. 17а ППЗДОбП (отм.), т.е. отново се поддържа довод за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.

    С изложението се поддържа, че четвъртият процесуално - правен въпрос е

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари