Определение №60310/12.07.2021 по дело №821/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60310

    София, 12.07.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

    ВАНЯ АТАНАСОВА

    разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 821/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Н. Ч. чрез нейния пълномощник адв. О. М., срещу въззивно решение № 260054 от 27.11.2020 г. по в.гр.д. № 304/2020 г. на Апелативен съд-Варна. В жалбата са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с обсъждане на събраните по делото доказателства и мотивиране на съдебния акт, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че изводът на въззивния съд относно адреса, на който е била връчена нотариална покана до ответника по иска С. С., не кореспондира със съдържанието на съставения от нотариуса констативен протокол, в който данни за това липсвали. На следващо място сочи, че след като въззивният съд приема връчването да е по постоянен адрес на ответника, то тогава следва, че същото е било редовно, съобразно изискванията на ГПК, и поканата за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствените движими вещи е достигнала до знанието на адресата, поради което и са били налице предпоставките за уважаване на претенцията й по чл. 31, ал.2 ЗС.

    Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Дължи ли въззивният съд допускане и събиране на нови доказателства, при положение, че първоинстанционният съд в общо формулиран доклад по делото е пропуснал да даде изрични указания, че ищецът следва да докаже, че са изпълнени всички изисквания на чл. 47, ал.1 ГПК, съобразно правилото на чл. 146, ал.1, т.5 ГПК. 2. Допустимо ли е съдът да основе своите изводи само на произволно избрани доказателства, без да обсъди противоречието им с твърденията на страните, и без да изложи съображения защо възприема едни доказателства, противоречащи на други доказателства и твърдения, всички представени от ответника. Жалбоподателката се позовава и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с което поставя следния въпрос: Законосъобразно ли е връчването на нотариална покана чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК по постоянен адрес на адресата, ако след датата на залепване на уведомлението молителят, инициирал нотариалното производство, е узнал от твърдения на адресата, че се е преместил да живее на друг адрес, нерегистриран по ЗГР. В такъв случай счита ли се нотариалната покана за надлежно връчена по реда на чл. 47 ГПК.

    В отговор на касационната жалба ответникът по касация С. И. С. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване.

    Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

    С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 795 от 23.06.2020 г. по гр.д. № 1918/2019 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отхвърлен предявеният от Р. Н. Ч. против С. И. С. иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за осъждане на ответника да й заплати сума в общ размер 47 613 лв., от която : 31 320 лв. обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на собствената й 1/2 ид. част от л.а. „М.”, рег. [рег.номер на МПС] , за периода от 31.05.2014 г. до датата на предявяване на иска; 12 180 лв. обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на собствената й 1/2 ид. част от л.а „ Т. А.” с рег. [рег.номер на МПС] , за същия период; и 4 113.08 лв. обезщетение за забава върху главниците за периода от 31.05. 2014 г. до датата на предявяване на иска.

    Въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са бивши съпрузи, бракът

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари